Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (49)

Глава 48
Монтел Джоунс

След като изгледаха записите от камерата два пъти, Хардуик попита:

— Можем ли да докажем, че Клемпър ги е имал по време на процеса?

— Не съм сигурен дали изобщо можем да докажем, че ги е имал. Собственикът на магазина за електроника може и да признае, че ги е дал на полицая, за да си осигури оправдание, но в много отношения е по-съмнителен и от Клемпър. И освен това…

Ести го прекъсна.

— Но ти си поискал записите от Клемпър и той ти ги е дал?

— Казах му, че ако получа записите, положението му ще се подобри значително. И на следващия ден те се появиха в пощенската ми кутия. С вас знаем какво означава това. Но според закона оттук до доказването на притежание има доста разстояние. Във всеки случай кой или кога е притежавал записите, не е важно. Важно е какво има на тях.

Хардуик изглеждаше готов да спори, но Гърни продължи.

— Значението на кадрите от камерата, насочена към гробището, е, че показват как Карл е прострелян на точното място, на което твърдят всички, а това потвърждава невъзможността изстрелът да е дошъл от прозореца, от който Клемпър и екипът му твърдят, че е направен.

Ести го изгледа объркано.

— Сигурно за четвърти път те чувам да говориш за тази работа с куршума — несъответствието с мястото, от което би трябвало да е направен. Какъв според теб е отговорът?

— Честно казано, Ести, зациклил съм по този въпрос. Физическите и химически доказателства намерени в апартамента, където е открито оръдието на убийството, потвърждават, че куршумът е изстрелян оттам. Но зрителната точка към жертвата е такава, че това е невъзможно.

— Това ми напомня за кашата с Монтел Джоунс в Шенектъди. Помниш ли, Джак? Преди пет-шест години?

— Наркодилърът? Големият спор как е бил убит?

— Точно така. — Тя се обърна към Гърни. — Млад полицай правел обиколка с патрулката в наркоквартал в ясен, слънчев ден, когато получил сигнал за стрелба на около две пресечки от мястото, където се намирал. След десет секунди бил там, излязъл от колата. Хората на улицата му посочили отсечка между два склада, казали, че са чули два изстрела преди няколко минути. Той бил първи на местопрестъплението, трябвало да изчака подкрепление, но не го направил. Вместо това извадил своя деветмилиметров и пристъпил между складовете. Срещу него, на около петнайсет метра, стоял Монтел Джоунс, местното лошо момче, опасен наркодилър, със супердълго досие в полицията. Полицаят разказал, че е видял Монтел да държи в ръка пистолет, също деветмилиметров. Повдигнал го бавно срещу него. Полицаят му изкрещял да го пусне. Пистолетът продължил да се вдига. Полицаят стрелял веднъж. Монтел паднал. Започнали да пристигат други ченгета. Монтел кървял от дупка в стомаха. Дошла линейката, откарали го в болницата и го обявили за мъртъв. Всичко изглеждало напълно правилно. Младият полицай бил герой за около двайсет и четири часа. После настъпил адът. Вътрешните го привикали на разпит и го накарали да опише отново историята на стрелбата. Той нямал колебания за абсолютно нищо. Всичко било кристално ясно.

Монтел бил срещу него в слънчев ден с идеална видимост, Монтел вдигнал пистолета си. Полицаят стрелял, Монтел паднал. Край на историята. Следователят го попитал отново. Полицаят пак го разказал. И отново. Записали го. Напечатали го, той го подписал. После хвърлили бомбата. „Имаме проблем. Патологът твърди, че раната в стомаха е изходна, а не входна“. Полицаят останал безмълвен, не можел да разбере какво му казват. Попитал ги за какво, по дяволите, говорят. Казали му, че е просто. Бил застрелял Монтел в гърба. И сега искали да знаят защо.

— Звучи като кошмара на всяко ченге — каза Гърни. — Но поне този Монтел е имал заредено оръжие, нали?

— Имал е. Това било вярно. Но куршумът в гърба му бил голям проблем.

— Ченгето опитало ли е да използва старото обяснение: „Той се обърна точно когато бях дръпнал спусъка“?

— Не. Продължил да твърди, че стрелбата е станала точно по начина, който бил описал. Дори настоявал, че Монтел изобщо не се е обръщал, че е бил с лице към него от самото начало до края.

— Интересно — каза Гърни и очите му заискриха замислено. — Каква е уловката?

— Монтел всъщност бил прострелян в гърба няколко минути по-рано от неизвестен стрелец — това са първите изстрели, на които се е отзовал полицаят. След като бил оставен да умре на пътя, успял да се изправи на крака — тъкмо навреме за появата на нашия герой. Монтел вероятно е бил в шок, изобщо не е осъзнавал какво прави с пистолета си. Полицаят стрелял — изобщо не уцелил — и Монтел паднал отново.

— Как са успели да сглобят историята?

— Подробно второ проучване на района открило водосточна тръба със следа от ДНК на Монтел — тръба, намираща се зад мястото, на което е бил полицаят, което означавало, че първоначалните изстрели са дошли от противоположната посока.

— Късмет — каза Гърни. — Нещата можеха да се развият по друг начин.

— Чукай на дърво — каза Ести. — Понякога късметът е единственото, с което разполагаш.

Хардуик барабанеше с пръсти по масата.

— Как историята в уличката се връзва със стрелбата по Спалтър?

— Не знам. Но ми изплува в ума. Така че може би е свързана по някакъв начин — отвърна Ести.

— Но как? Смяташ, че Карл е прострелян от друга посока? Не от апартамента в сградата?

— Не знам, Джак. Просто се сетих за случая. Не мога да го обясня. Ти какво мислиш, Дейв?

Гърни отвърна колебливо:

— Интересен пример за две неща, които се случват по начин, който кара всички да мислят, че са свързани, а те всъщност не са.

— Какви две неща?

— Полицаят е стрелял по Монтел и Монтел наистина е бил прострелян.