Брад Мелцър
Петият убиец (98)

Глава 97

Отвътре къщата на Сикрет Сървис не се различава от всяка извънградска вила. Дървени подове. Дървена ламперия на стените. Има дори желязна поставка за чадъри в ъгъла. Но когато поглеждам наляво, където би трябвало да е всекидневната, виждам две долепени бюра. И двете са покрити с множество високотехнологични радио конзоли и телевизионни монитори. По картината от птичи поглед на мониторите съдя, че това са емисиите на стотиците охранителни камери из целия Кемп Дейвид.

— Насам — казва Рийд и ни повежда извън стаята за наблюдение.

Агент на Сикрет Сървис седи на бюрото с мониторите. Другото бюро — с още радио оборудване и изглед към президентския хеликоптер, се обслужва от двама униформени морски пехотинци. Единият е със слушалки и вероятно сканира честотите на морската пехота. Забравете за трите външни огради. Ето защо Палмиоти каза, че Кемп Дейвид е по-сигурен от Белия дом. Дори да допуснем, че преминете през Парковата служба… дори и да си проправите път през Сикрет Сървис… пак ви остава да се справите с морската пехота.

— Готови ли са за нас? — извиква Рийд, когато го последваме в стаята вдясно. Чел съм за стаи като тази — стая за отдих на Сикрет Сървис. Пълна е със стари дивани, сгъваеми столове и малък телевизор. Тук агентите си почиват и разпускат, когато не са на пост. Но онова, което привлича погледа ми, се намира в дъното на стаята: тежка стоманена врата с процеп за електронна карта, а до него, стар сив телефон, вграден в стената.

Напомня ми за ПСИД, помещенията за секретен информационен достъп, които имаме в Архива — бомбоустойчивите обезопасени стаи, където се четат най-секретните документи. И тази е старомодна като нашата — освен с прокарването на карта, трябва да те допуснат и ръчно.

Както се полага, агент Рийд прекарва картата си през скенера и поглежда към тавана. Малка охранителна камера, като онези в Белия дом, се взира надолу към нас.

— Вив, слизаме долу — обявява той.

Долу?

Прозвучава плътно избумтяване — ушите ми заглъхват — и херметически затворената стоманена врата се отваря към нас. Силен полъх на… не мога да определя миризмата, но е ужасна…, изпълва стаята.

Озъртам се към Палмиоти, който кима, че всичко е наред.

Преди да успея да променя мнението си, агент Рийд ме стиска за рамото и ме бута не особено любезно. Когато доближавам прага, най-после разпознавам миризмата. Изгорена коса.

При първата ни стъпка през вратата светва автоматично осветление. Нова вълна хладен въздух ни облъхва отдолу. Индустриални метални стълби се спускат най-малко на два етажа дълбочина.

Това не е обезопасена стая. Нито ПСИД. Нито мазе.

Това е мястото, където са довели президента Буш след 11 септември. Едно от най-сигурните места в целите Съединени щати. Истинският таен тунел под Кемп Дейвид.