Брад Мелцър
Петият убиец (66)

Глава 65

Болница „Света Елизабет“

Вашингтон, окръг Колумбия

Нико знаеше, че говорят за него.

Дори от стаята си, дори и при затворена врата, докато беше коленичил и педантично оправяше леглото си, подгъвайки завивките под строги четирийсет и пет градусови военни ъгли, той чуваше сестрите от сутрешната смяна — в дъното на коридора, в сестринската канцелария — да споменават името му и да се оплакват заради случилото се вчера.

— Притесняват се за теб — каза му мъртвата Първа дама, застанала зад Нико, който подгъна още един ъгъл на завивката на мястото му.

— Не са притеснени. Раздразнени са.

— Грешиш. Притеснени са. Не си изяде закуската тази сутрин.

— Тук яйцата са рохки.

— Не ги е грижа за яйцата. След изпълнението ти в лабиринта вчера, се притесняват, че може да се влошаваш.

Нико хвърли поглед през рамо към Първата дама. В старата му стая тя винаги седеше в малката ниша, точно до прозореца. Тук, в новата стая, постоянно стоеше права. Вече не се чувстваше удобно.

Нико също не се чувстваше удобно. Особено заради онова, което се задаваше. През следващите няколко часа…

Забрани си да мисли за това, знаеше какви са опасностите от превъзбудата. Рицаря вече бе близо. Но все още имаше да се свърши толкова много… толкова много неща можеха да се объркат. Всъщност, той бе предупредил Рицаря да не прибързва. Особено с връщането към онази недовършена работа в болницата. Но Рицаря беше горд. Рицаря беше изпълнен с решимост. И приемаше всичко като своя лична предопределеност.

Как можеше Никола възрази?

— Нико, облечен ли си? — извика някой и почука силно по вратата му. Предупреждаващо почукване. — Нико… Чуваш ли ме? — добави сестрата с вирнатите гърди.

Преди да успее да отговори, вратата се отвори. Сестрата влезе и направи обичайния оглед на стаята. Усмихна се, като видя, че Нико оправя леглото си.

— Виждаш ли я? — извика Първата дама. — Вече си мисли, че приемаш новата сграда за свой дом.

Нико положи голямо усилие да пренебрегне Първата дама и да не отклони поглед от сестрата.

— Не си изядох яйцата, защото бяха рохки — изтърси той.

Сестрата само го изгледа.

— Долу имаш посетител.

Все още на колене, Нико спря да оправя леглото си. При него не идваха много посетители.

— Някой, когото познавам ли е?

— Така мисля. Той е в списъка ти. Човек на име Бийчър Уайт?

Нико скочи на крака. Отначало просто застина на място.

— Нико, добре ли си?

Той примигна три пъти, после още три пъти, огледа стаята за… Ето я. Грабна кожената си книга — с разделител карта за игра, асо спатия — от нощното шкафче и я пъхна под мишница.

— Сега бих искал да видя Бийчър — каза на сестрата и я последва по коридора.