Брад Мелцър
Петият убиец (44)

Глава 43

Ей Джей провери най-напред в болничната стая на пастора.

Една сестра му каза, че пасторът е на долния етаж. В параклиса.

Ей Джей й кимна с благодарност, но не си даде труда да попита за посоката. Подобно на повечето агенти на Сикрет Сървис, той познаваше болницата добре. В Университетската болница „Джордж Вашингтон“ бе опериран Дик Чейни, докато беше вицепрезидент; пак тук бяха извадили жлъчката на президента Уолъс.

Що се отнася до параклиса, Ей Джей знаеше, много добре къде е, тъй като именно там Уолъс — преди да го поставят под упойка за операцията на жлъчката — предаде официално властта си като лидер на свободния свят и се сбогува сълзливо, за всеки случай, с жена си и децата си. За присъстващите агенти и няколко служители моментът беше ужасяващ.

Но като се замислеше пак, онова, което Ей Джей правеше сега, беше много по-опасно.

Ей Джей избегна асансьорите и слезе по стълбите, оставайки незабелязан, докато не стигна на първия етаж. Както винаги, провери всеки сектор от дългия коридор, отляво надясно, после нагоре и надолу. Медицинска сестра с количка… магазин за подаръци, откъдето се купуваха цветя… а в другия край на коридора — единствената врата в цялата болница със златно-син стъклопис на нея. Параклис на религиите.

Когато отвори вратата и промуши врат вътре, два гласа разговаряха.

— … Забравете за ходене на мач — дайте ми една добра причина защо някой би подкрепял „Ориълс“.

Точно отпред, под големия прозорец, закрит с широки дървени хоризонтални щори, мъж и жена седяха един срещу друг и си говореха неангажиращо.

Жената беше седнала на една от трите черешови пейки в помещението, тапицирани с бежов плат. Мъжът беше в инвалидна количка, облечен в болничен халат, но с чорапи и чехли. Имаше кръгло лице и трапчинка на брадичката, с която на Ей Джей му приличаше на елф. И нос, с който му приличаше на боксьор. Пастор Фрик.

— Мога ли да ви помогна? — попита жената със спокоен глас, в който се различаваше британски акцент. — Аз съм капелан Стаутън — каза тя, макар че Ей Джей я помнеше от операцията на президента.

— Идвам при пастора — Ей Джей погледна мъжа в инвалидната количка. — Вие сигурно сте пастор Фрик.

— Аз съм — каза той и за изненада на Ей Джей стана от инвалидната количка. Ей Джей бе очаквал кротък старец. Този човек се перчеше, но по някак си добродушен начин.

Пасторе, моля ви смъмри го жената капелан. — Лекарите казаха да внимавате.

— Добре съм — всички знаят, че съм добре. Ако не бях Божи човек, щяха да ме пратят у дома още преди часове, вместо да ме карат да остана през нощта. Просто не искат Бог да стовари мълния по прозорците им.

Не беше възрастен, може би около петдесетте, но гласът му бе треперлив, като на старец. Когато се ухили, Ей Джей отново забеляза елфското пламъче в светлосините му очи. Но видя и старите белези по носа му. Ей Джей знаеше, че такива белези се получаваха от спорт, от автомобилна катастрофа или от сбиване, но можеха да бъдат причинени и от баща, който е побийвал нечия майка. Несъмнено, беше човек, който обича да поправя неправди.

— Нека позная — вие сте детектив. Ченге? — попита Фрик.

— Сикрет Сървис — отговори Ей Джей, показа значката си и приближи бързо. — Ако сте насред молитва, не бих искал да ви прекъсвам — каза и се вгледа настойчиво в капелана.

— Тъкмо щях да се качвам горе — отвърна тя и тръгна към вратата.

— Значи Сикрет Сървис — започна пастор Фрик като сам се намести обратно в инвалидната количка, стиснал леко зъби. — Не знаех, че това има нещо общо с президента.

Ей Джей пусна насилена усмивка, която не стигна до очите му.

— Службата ни върши много работа, която не е свързана с президента.

Пасторът кимна разсеяно. Все още беше в шок.

— Знаете ли, че куршумът ме е пронизал… Лекарят го нарече… каза, че е чудо… награда за всичко сторено от мен — поясни той със смях.

Ей Джей не се засмя.

— Както и да е, някой да се промъкне в нашето светилище… — пасторът си пое дълбоко дъх и се размърда на седалката си. — Искам да ви помогна да хванете онзи, който го е направил.

— Такава е и нашата цел. И така. Вашият нападател. Дали видяхте как изглежда?

— Видях краката му. И блестящи обувки. Знам, че звучи откачено, но… Имам силно обоняние. Обувките му бяха току-що лъснати.

— А лицето му? Видяхте ли дали не носеше маска?

Пасторът поклати глава, явно объркан.

Ей Джей изпусна лека въздишка на облекчение. Ако искаха да запазят това в тайна — и далеч от президента — последното нещо, от което се нуждаеха, беше още един свидетел.

— А видяхте ли го да излиза през прозореца? — добави Ей Джей като още наблюдаваше объркването на Фрик. — След като ви е прострелял, нападателят е избягал през прозореца.

— Спомням си! — възкликна пасторът, сякаш го бе забравил до този момент. — Чух как се отвори прозорецът! А той каза нещо. Имаше дълбок глас и ми каза… че това, което е направила нашата църква, е богохулство.

— Богохулство? Знаете ли какво е имал предвид?

— Не… Нашата църква… Гордеем се, че е отворена за всички.

— А не видяхте ли нещо?

— Видях само килима. След като ме улучи, бях… Болката беше направо… той замълча.

Ей Джей го бе виждал и преди. Особено при онези, които изискваха много от себе си. Те се упрекваха, че не са направили повече. Както Ей Джей знаеше, не беше по-различно и с Палмиоти, ето защо сега на него му се налагаше да се оправя с тази бъркотия.

— Помогнете ми да се измъкна от този стол — изтърси пастор Фрик. — Че задникът ми заспива.

Ей Джей му помогна да се изправи и видя как Фрик направи няколко крачки из стаята. Движеше се бавно, но явно беше силен. Пасторът в лош квартал трябваше да е такъв.

— Трябва да бъдете внимателен — предупреди го Ей Джей. — Огнестрелните рани могат да ти вземат живота.

— Вярно е, но имате ли представа колцина от паството ми ще спрат да вярват във всемогъщия, ако не съм там утре сутринта, когато те имат нужда? Не се шегувам. Както се казва, вярата започва от личния интерес.

Ей Джей замълча, после попита:

— Още един въпрос, пасторе. Познавате ли ректора, който ръководи църквата „Свети Йоан“?