Брад Мелцър
Петият убиец (76)

Глава 75

— Значи така мисли този убиец? — питам. — Че е избран от бог?

— Не само той. Смята същото и за мен. Той ми каза — отвръща Нико, а гласът му започва да набира скорост. — Каза ми, че онова, което аз съм започнал преди много години… било откровение за него. Тази дума използва. Откровение.

— А това те прави какво? Негов вдъхновител?

— Виждам как ме гледаш, Бенджамин. Продължаваш да настояваш, че аз съм причината за всичко. Но това, което върши Рицаря… пътят, по който е поел… Не е мое творение. Съществува от векове.

— Съгласен съм — казвам и кимам заедно с него. Нико е не само голям познавач на откачените конспирации и алтернативната история. Той веднъж стреля по президента, за да спаси света от злите масони. Не е трудно да се досетиш как да го накараш да продължава да говори. — Знаем за Рицарите на Златния кръг — казвам. — Знаем също как първите Рицари свещените Рицари — са използвали символиката на картите за игра, за да прикриват своята отдаденост на Църквата.

— Тогава знаеш и колко могъщо е тяхното наследство добавя той, а гласът му вече препуска в галоп. — През 1994 г. човек на име Франсиско Мартин Дюран се опитва да убие президента Бил Клинтън, като изстрелва двайсет и девет куршума по Белия дом. Но знаеш ли, че докато пътувал от Колорадо за Вашингтон, спрял в Далас, Тексас, минал покрай Склада за учебници… а когато пристигнал във Вашингтон, дори отседнал в хотел „Хилтън“, където Джон Хинкли простреля Рейгън? Пътят е ясен за онези, които го виждат — добавя той, все още загледан в Клементин, и примигва по-бързо от всякога. — А когато погледнеш картата… Виждала ли си картата?

Тя поклаща глава и прави малка стъпка назад. Знае какво става, когато Нико се развълнува прекалено.

— Погледнете картата… която и да е карта — продължава той, стиснал шала около врата си. Джон Уилкс Бут е роден в Бел Еър, Мериленд. Гито̀ във Фрипорт, Илинойс. Чолгош в Детройт, Мичиган. А Осуалд в Ню Орлиънс, Луизиана. Ако следващият убиец е роден в Северна Флорида, тези пет родни места — ако се прокарат прави линии между тях…

Изважда от задния си джоб… не е портфейл. Това е дебел куп сгънати хартии, пристегнати с ластик. Нико маха ластика, преравя купчината и изважда… — Тези родни места образуват това!

— Виждаш ли го, Бенджамин!? Пентаграм — пентаграм! — през Америка!

До мен Клементин отстъпва още една крачка назад. Нещо не е наред. Пропускам нещо.

— Нико, във Флорида ли си роден? — питам.

Стиснал зъби, за да си поеме дъх, той се заглежда в далечината, към охранителя, после към двете катерици, които се гонят около дънера на близкото дърво. Движат се толкова бързо, че дори не оставят отпечатъци от лапичките си в снега.

— Няма значение къде съм роден — изръмжава Нико. — Сега е ред на Рицаря. Той знаеше за всичко, което съм извършил. Но, ако видите какво ми показа… Само картата… Тя само загатваше…

— Объркана съм — намесва се Клементин. — Ако Рицаря върши всичко това — неговата мисия различна ли е от твоята?

— Сега започвате да разбирате, нали? Вече знаете защо той не може да бъде спрян. Моята мисия беше егоистична — направих всичко заради моята собствена цел. Но онова, което Рицаря прави… Видяхте ли първото му заколение? Да избереш пастор Рийс за първия си агнец…

Сърцето ми прескача, когато той произнася името на нашия стар пастор от Уисконсин. Маршъл ми каза, че проучва смъртта на Рийс. Но някога, когато бяхме малки… Спомням си онази нощ в мазето на пастора. След няколко седмици Рийс беше прогонен от града. А майката на Маршъл сложи дулото на револвер в устата си и натисна спусъка.

— Нико, ако знаеш, че Маршъл върши това…

Нико сгъва своята саморъчна карта и я пъха в джоба си.

— Ако защитаваш Маршъл или го прикриваш… — добавям.

— Нали ти казах, Бенджамин, никога преди не съм виждал Рицаря. Той не е глупав, за да идва лично. Но ето какво знам — в случая с пастор Рийс, Рицаря разбира колко е ценно да направиш нещо за другите. И да докажеш лоялността си.

— Лоялност към кого?

Без да каже дума, Нико навежда брадичка и ме пронизва с мрачен поглед.

Зад нас се надига вятър и ме блъсва в гърба.

— Ти си поискал от Рицаря да убие пастор Рийс, нали? Посочил си му първата жертва.

Нико продължава да мълчи и да се взира право в мен.

— Моят опит говори, че не можеш да накараш човек да направи нещо, ако той вече не го иска, Бенджамин.

Обръщам се, а умът ми се опитва да попълни празнините. Рийс е бил за тренировка. После започват убийствата на имитатора… първо ректора от църквата „Свети Йоан“. После пастор Фрик от църквата „Фаундри“. И двамата са общували с президента, но и двамата също така са учили при Рийс. За да се свърже всичко заедно…

Нико, така ли Рицаря е намерил другите си жертви? Започналото с Рийс е довело до…

— Продължаваш да се фокусираш върху агнетата. Но погледни и тяхното разположение, погледни храмовете — виж към какво се стреми той. Неговите действия са божествен акт.

— Защо? Защото си мисли, че защитава Църквата?

— Продължаваш да го повтаряш. Продължаваш да настояваш, че с картите за игра те са защитавали Църквата. Но забравяш за истинската мисия на Виньол и неговите свещени Рицари. От самото начало Рицарите не просто са защитавали Църквата. Те са защитавали най-голямата тайна на Църквата.

— И коя е тази тайна?

Нико навежда глава и ме гледа сякаш все още твърдя, че Земята е плоска.

— Не е ли очевидно, Бенджамин? Те защитават истинското име на бог.