Брад Мелцър
Петият убиец (84)

Глава 83

Ей Джей наблюдаваше цялата свада.

Разбира се, президентът не участваше в спора. Седеше на бюрото си и подписваше писма с наведена глава. Не, за големите караници със Сикрет Сървис Уолъс си имаше персонал, който да вади кестените от огъня.

Тези служители моментално се вбесиха. Шефовете на Сикрет Сървис не бяха изненадани. Помощниците се ядосваха винаги, когато чуеха, че президентът на Съединените щати няма да бъде там, където те искат.

Но както напомни началникът на кабинета, не ставаше дума само за безопасността на Уолъс. Ставаше дума за цялата страна. Както всички знаеха, графикът на президента се публикуваше всеки ден и целият свят можеше да го види. Така че, ако медиите изведнъж забележеха военни от охраната на Белия дом, излезли на Южната морава, да разгъват три гигантски кръга с огромни Х-ове върху тях… после хеликоптер „Блек Хоук“, въоръжен с ракети и средства за защита, да се спуска, да отнася президента и семейството му оттам и така да преобръща споменатия график без предизвестие… нямаше човек на тази планета, който да не разбере, че нещо сериозно не е наред.

— Но нещо не е наред — заяви шефът на Сикрет Сървис. — Налице е активна заплаха — затова ни е нужна спешна евакуация — обясни той пристигането на хеликоптера.

— Добре, но ако тръгвате за Кемп Дейвид при необявена спешна евакуация, знаеш ли за какво ще се разкрещят медиите? Терористична атака — възрази шефът на кабинета. — И ще настъпи срив на финансовите пазари, паника сред хората, а инвеститорите ще започнат да купуват акции от фирми за боеприпаси и производители на чували за трупове.

— Ако искаш, можеш да пуснеш изтичане на подробности за заплахата за покушение.

— О, това е много по-добре. И целият свят да си помисли, че президентът е побягнал като уплашено хлапе?

В този момент президентът Уолъс вдигна поглед от писмото, което подписваше. Без да каже и дума, караницата приключи.

Двадесет минути по-късно Ей Джей стоеше вън на Южната морава на Белия дом и гледаше как Първата дама и синът на президента се качват на очакващия ги хеликоптер. Като компромис, беше стандартният им хеликоптер, вместо въоръжения „Блекхоук“, което означаваше, че медиите щяха видят обикновен административен полет вместо извънреден.

А обявената причина за пътуването? Това беше далеч по-фин компромис. На медиите беше казано, че синът на Уолъс се чувства под натиск в училище, затова молеха репортерите да го пазят в тайна, за да се защити неприкосновеността на личния живот на момчето. Разбира се, репортерите нямаше да пазят нищо в тайна. Вече не. Но сега Уолъс изглеждаше като идеалния баща, който водеше семейството си в Кемп Дейвид, за да помогне на детето си да преживее трудния момент. Както шефът на кабинета знаеше, когато всичко се объркаше, нямаше по-добро прикритие от семейството.

Перките на хеликоптера се завъртяха с приглушено бумтене, а колелата му се отлепиха от Южната морава. В обикновен ден репортерите можеха да наблюдават от оградена с въже зона за медиите. Днес, още преди дори и един представител на медиите да съобрази какво става, всички бяха на борда на президентския хеликоптер.

Наклонил глава назад и присвил очи заради внезапния порив на вятъра, Ей Джей гледаше как „Марин Уан“ се издига в сивото небе. Виждаше през прозореца в задната част на хеликоптера как малкият син на Уолъс притиска челото си в бронираните стъкла и гледа надолу към пожарния автомобил, който винаги паркираше до Южната морава, когато хеликоптерът излиташе.

Ей Джей знаеше защо пожарната е там: беше заредена с пяна в случай на внезапна катастрофа.

Винаги можеше да стане катастрофа.

Ей Джей не можеше да не се съгласи.

И много скоро разбра, че истинската катастрофа е на път да се случи.