Брад Мелцър
Петият убиец (12)

Глава 11

Наши дни

Вашингтон, окръг Колумбия

Днес беше идеален ден да убиеш президент.

Рицаря го разбра, докато стоеше в студа на ъгъла на Шестнайсета и улица „Пи“, без да обръща внимание на преминаващите автомобили на ранобудните обитатели на предградията и се взираше в дървените двойни врати на най-новата си дестинация, масивният неоготически замък, известен като Обединена методистка църква „Фаундри“, или Леярната. Този път щеше да мине по-добре от бъркотията снощи в църквата „Свети Йоан“.

Несъмнено можеше да изчака, да го отложи с някой ден… Но сега… когато вече беше замесен Бийчър… Не… Историята вече беше написана. Не можеше да бъде променена.

Президентът Гарфийлд беше прострелян точно в 9:25 ч.

Рицаря погледна часовника си. Оставаше по-малко от час.

Така беше писано.

Така трябваше да свърши.

Диагонално от другата страна на улицата върлинест чернокож мъж в издуто червено-черно зимно яке се приближаваше към огромната гранитна сграда от 1904 г. с варовикови орнаменти и дървена дограма на прозорците. Пред входната врата извади връзка ключове. Клисарят на църквата идваше точно навреме.

Като въртеше смучеш се бонбон с език, Рицаря гледаше как клисарят изчезва през дясното крило на вратата точно както правеше всяка сутрин. Щеше да му отнеме най-малко десет минути да въведе пинкода, да изключи алармата и да обходи сградата, за да включи осветлението. Като се изключеше това, църквата „Фаундри“ вече беше отворена.

Докато прекосяваше спокойно улицата. Рицаря си мислеше колко подходящо беше местоположението й. По дефиниция леярната е фабрика за леене на метал, а Хенри Фоксъл се занимавал тъкмо с това, когато произвеждал оръдия и пушки за правителството на САЩ в началото на 1800-те. Едва по време на войната от 1812 г. Фоксъл открил бог. Когато британците опожарили Белия дом, се носел слух, че следващата им цел е фабриката за муниции на Фоксъл. И на този ден Фоксъл дал обет — ако господ пощади заводите му, той ще изгради нещо в божия чест.

В онази нощ страшна буря с гръмотевици се разразила сякаш от нищото и спряла настъплението на британците. Две години по-късно се родила църквата „Фаундри“.

След години тя станала мястото, където Франклин Рузвелт завел Уинстън Чърчил за коледната служба през 1941 г., а по-късно била методисткия дом за Бил Клинтън, докато бил президент. Но и до днес най-значимата й роля беше на истинската църква на Ейбрахам Линкълн.

Тъй като църквата „Свети Йоан“ е през улицата от Белия дом, Линкълн често прескачал до нея за бърза молитва. Но именно във „Фаундри“, право нагоре по 16-та улица, на километър и половина от Белия дом, Линкълн станал официален църковен настоятел.

На Рицаря това му харесваше. Божието послание не можеше да бъде по-ясно.

Рицаря изкачи гранитните стъпала отвън и посегна към входната врата, но когато я дръпна, пареща болка прониза дясното му рамо. Най-новата му татуировка все още беше чувствителна, а за разлика от малката пика и инициалите Д.У.Б., за Джон Уилкс Бут, между палеца и показалеца, рисунката на рамото му — носена от втория рицар, убиеца Чарлз Гито̀ — беше много по-сложна: щитът плюс легендарната птица и разбира се червеното каро. Отне му часове и над тридесет игли, за да я изрисува.

Но отново, така беше писано. Така трябваше да свърши.

Вътре изкачи още няколко стъпала и бързо зави вляво, оглеждайки празните бюра и прегради в тясната канцелария на църквата зад дълга стена от стъкло. Клисарят все още беше в далечната дясна страна на сградата и отваряше параклиса.

Рицаря познаваше това място дори още по-добре от църквата „Свети Йоан“ И този път нямаше да се ограничи с еднозаряден пистолет. В десния си джоб усещаше револвера „Бритиш Булдог“. Той имаше бяла инкрустирана ръкохватка от слонова кост и пет патрона в барабана.

През 1881 г., когато Гито̀ купувал револвера, собственикът на магазина му казал, че може да спести пари, ако купи същия модел, но без бялата ръкохватка от слонова кост. Гито̀ не искал и да чуе. Знаел, че когато деянието бъде извършено, оръжието ще бъде на показ. Елегантната инкрустирана ръкохватка била единственият избор.

Оттук нататък Гито̀ не оставил нищо на случайността, прекарал близо месец дебнейки президента Гарфийлд и проучвайки графика му. Дори следвал Гарфийлд до църквата и надничал през прозореца, за да види дали може да го застреля, докато седи на пейката си.

Днес и за Рицаря не беше по-различно. След по-малко от час щеше да бъде сътворена история. Беше избрал момента. Беше купил древния револвер. Беше платил за специално изработената инкрустирана ръкохватка. И най-важното, бе проучил всеки детайл от църквата „Фаундри“ — от плана на сградата до всеки служител в нея.

Когато стига до края на коридора. Рицаря надникна в помещението отляво, оглеждайки за целта, към която трябваше да се насочи — личния кабинет на новия пастор, за когото всички знаеха, че идва точно в 9 сутринта.

После бутна вратата на мъжката тоалетна отдясно и се запъти към кабинката в дъното, на която имаше табелка с надпис „Не работи“. Беше поставил надписа преди два дни. Повдигна капака на казанчето и извади найлоновата торбичка, която съдържаше бяла гипсова маска — копие на посмъртната маска, взета от лицето на Ейбрахам Линкълн, но с изрязани дупки за очите — скрита от него при сухата тренировка.

Един поглед към часовника му показа, че е точно навреме. В синхрон с неговия предшественик, синхрон с божиите планове.

В 9:25 часа следващият агнец може би най-жизненоважният агнец — щеше да бъде жертван.

Дотогава Рицарят щеше да прави точно това, което и убиецът Гито̀ беше правил, докато чакал на гарата, за да простреля президента Гарфийлд.

Коленичил на едно коляно, Рицаря бръкна в джоба си и извади малка метална кутийка и четка от конски косми с размерите на гъбичка за черна дъска. Отвинти капачката и горчивата химическа миризма на боя за обувки изпълни въздуха. Топна четката в кутията и мацна по една завъртулка черна боя върху мокасините си. Малки кръгове… после четкай, напомни си той. Малки кръгове… после четкай.

Не беше по-различно и с Рицарите.

Малките кръгове бяха най-силните кръгове.