Брад Мелцър
Петият убиец (88)

Глава 87

Най-напред грабнаха капелана.

Парамедиците и сестрите разбраха, че е мъртва, в момента, в който я видяха. Кожата на капелан Стаутън вече не беше розова. Беше пепелява и тъмносива. Никой не се оправя след подобно нещо. Но те все пак се втурнаха, вдигнаха мъртвешки натежалото й тяло върху носилката.

Затичаха се, като същевременно разрязваха окървавената й блуза и се понесоха от болничния параклис по коридора и към спешното отделение. Капелан Стаутън все пак беше член на персонала на болницата. Как можеше да не я грабнат първа?

Един по-млад лекар — православен нефролог, който беше дошъл да се помоли за болната си племенница — се бе оказал първи на местопрестъплението. Влезе в параклиса и видя локвата кръв на светлия кремав мокет.

Тук все пак беше болница. Само след секунди хвърчаха носилки на колела, слагаха се венозни системи, персоналът на спешното отделение беше мобилизиран и се тълпеше в трите съседни стаи, опитвайки се да върне един от своите към живота. Но нямаха никакъв шанс.

В първата стая сестрата от травматологията обяви точния час на смъртта на капелан Стаутън. Във втората един общопрактикуващ лекар и шепа медицински сестри буквално удържаха черепа на Тот сглобен. Когато лекарят погледна в широко отворените очи на Тот, само едното от тях реагираше на светлината. Зеницата му сякаш се бе пръснала, а мозъкът му отичаше и се изместваше към другата страна на черепа му. Започнаха да го подготвят за операция, но вече знаеха резултата. А в третата стая пастор Фрик — пасторът, който бе прострелян вчера и просто бе отишъл да си вземе довиждане с капелан Стаутън все още беше в шок и очите му играеха, докато лекарите и медицинските сестри го засипваха с въпроси.

— Сър, добре ли сте!? Чувате ли ме!? — изкрещя някой.

— Той ме пощади… каза, че не ми е дошло времето — шепнеше пастор Фрик отново и отново. Кракът му тропаше по пода, а цифровият брояч на крачки, закрепен на обувката му, отвръщаше с щракане.

— Успяхте ли да го огледате добре? Видяхте ли нещо?

Пастор Фрик кимна, тънка струйка кръв се стичаше диагонално по носа му.

— Видяхте ли стрелеца!? Как изглеждаше!?

Фрик вдигна поглед с разтреперана брадичка. Едва успя да произнесе думите.

— Като Ейбрахам Линкълн.