Брад Мелцър
Петият убиец (96)

Глава 95

Преди осемнадесет години

Сагамор, Уисконсин

— И бяха негови? — попита Бийчър.

— Бяха негови — каза Маршъл, който седеше на ръба на разгъващото се легло в къщичката на дървото и прелистваше страниците на списание, наречено „Ескорт“. — Сега са наши.

— Значи твърдиш, че пастор Рийс обича да разглежда това — някаква жена с фалшиви цици, която играе тенис без горнище? — попита Бийчър с дълбока бръчка на челото. Беше седнал до Маршъл и сочеше снимката на жена, която притискаше гърдите си към кордите на тенис ракета.

— Бийчър, моля те, не ми разваляй удоволствието. Ние сме дванадесетгодишни момчета, а аз открих скривалище с цял куп порно. Искам да го разглеждам, дока го ослепея.

— Така си е, но… — Бийчър се приведе леко, когато Маршъл обърна страницата… на снимка, където тенисистката вече беше напълно гола. — Виж, разбирам, защо човек си сваля фланелката, за да играе тенис, но какъв е смисълът да си събуеш гащите? — Може да е било горещо.

— Може. Но гащите…? Има нещо, което… не знам дали само на мен ми се струва, но не ми изглежда много хигиенично.

— Не, съгласен съм. Особено, когато… виж… кортът е с пясък.

Двамата се наведоха, присвили очи, за да видят по-добре.

— Определено е пясък — съгласи се Бийчър, макар че бръчката все още се очертаваше на челото му. — Марш, нека да ти кажа — радвам се, че си намерил толкова безплатни голи снимки, но трябва да сме по-умни и да се отървем от тях.

— Какво говориш?

— Казвам, ако Пастор Рийс се досети, че са у нас…

— Тогава какво? Какво ще направи? Ще дойде да ги вземе? Не може да направи нищо, Бийчър! Не и без да се издаде, че най-напред са били негови. Гарантирам ти, че никак не му се иска!

— Може би. Но ти казвам направо — нищо добро няма да излезе от това, че държим колекцията от порно на пастора.

— Защо не спреш да се притесняваш? Никой не знае, че е у нас.

Силен трясък разтърси къщичката на дървото, когато Винсънт Палини отвори със замах вратата от шперплат и нахълта вътре.

— Ей, Маршмалоу, чувам, че си имал порно — извика Палини, повдигайки рошавите си вежди.

Водеше след себе си още три деца — двете бяха с една година по-големи. Бийчър си помисли за миг, че Палини може би е дошъл да задигне списанията.

— И-искаш ли да ги разгледаш? — предложи Маршъл и му подаде брой на „Крака шоу“.

За миг Палини остана неподвижен, преценявайки дали да бъде приятел или враг.

На Маршъл и Бийчър мигът им се стори като цял час мълчание.

— Е, защо не, по дяволите? — отговори накрая Палини и се пльосна на един от пуфовете, а тримата му приятели също грабнаха по един брой.

След двадесет минути къщичката на дървото отново беше претъпкана, пълна с повече тийнейджъри, отколкото когато беше построена преди почти година. Добрите вести се разнасят бързо. А новина за порно през пубертета? Хвърчи със скоростта на светлината.

— Маршмалоу, ти си бил откачено копеле! — възкликна най-добрият приятел на Палини, кльощаво червенокосо момче на име Пол Макълс, докато прелистваше брой на „Виеше общество“. Макълс му проговаряше за първи път от дванадесет години.