Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вътрешен кръг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fifth Assassin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Брад Мелцър

Заглавие: Петият убиец

Преводач: Гриша Атанасов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: юни 2016

Отговорен редактор: Мирослав Александров

Редактор: Надя Златкова

Художник: Живко Петров

Коректор: Нора Величкова

ISBN: 978-954-28-2080-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048

История

  1. — Добавяне

Глава 30

Намирам джипа на Маршъл на тясна уличка в Джорджтаун, съвсем близо до главната Уисконсин авеню. Тракерът, който скрих, е все още в колата, но няколкото стъпки в снега са достатъчни, за да го проследя по неравния павиран тротоар.

Малко по-нагоре се издига червена тухлена сграда с тъмносини тенти. Стъпките завиват наляво по алеята точно преди сградата.

Крача колкото мога по-бързо, като се придържам към платното, за да не се подхлъзна.

С всяка стъпка сивата киша изскача от паважа и хвърля пръски във всички посоки, като при синхронното плуване. Не спирам докато не стигам до сините тенти, тогава поглеждам вляво, за да се уверя, че алеята е безлюдна.

Втурвам се от улицата, през тротоара, прегазвам петно черен сняг, който не изглежда дълбок, но някак си поглъща крака ми чак до глезена. Чорапът ми подгизва от ледена вода. Напомням си, че не съм шпионин. Аз съм архивист. Специалист по история.

Но тук е проблемът при специалистите по история. Ние знаем стойността на онова, което е останало в миналото.

Пред мен алеята е пуста. Маршъл го няма.

Но отново виждам стъпките му — завиват надясно… зад сградата — точно там, където ги е оставил.

Бързам нататък, завивам зад ъгъла. Алеята води до широк тухлен двор. Но първото нещо, което виждам, е от дясната ми страна. Там има врата. Току-що отворена врата, която е на път да се затръшне.

Тя води в задната част на сградата. Маршъл току-що се е шмугнал вътре през нея.

Затичвам се към вратата, за да я хвана точно преди да се затвори. Дърпам я рязко и пристъпвам вътре. Позната, но неуловима миризма се носи из въздуха. Както казах, Маршъл е умен. Но аз съм…

Дуум.

Юмрукът му ме удря най-напред по гърлото.

Той ме сграбчва. Гърлото ми…!

Хваща адамовата ми ябълка с върховете на петте си пръста. Сякаш ще я изскубне от шията ми. Болката, е… Не е само, че не мога да дишам… Шията ми…

Той премазва ларинкса ми…!

Коленете ми се подсичат. Очите ми неволно се изпълват със сълзи. Но все пак го виждам. Лицето като от разтопен восък. Онези златисти очи.

Маршъл се опитва да ме убие.