Брад Мелцър
Петият убиец (28)

Глава 27

— Просто ми кажи за кого работи той, Тот.

— Не и докато не се озовеш по-далеч от него — предупреждава Тот в ухото ми. — Твоето приятелче Маршъл… Обещай ми, Бийчър. Не е човек, около когото би искал да се мотаеш.

— Спокойно, въобще не съм наблизо — настоявам, седнал в лъскавия бледосин „Мустанг“ от 1966 г., на две пресечки от сградата на Маршъл. От ъгъла, където съм, имам отличен изглед към гаража отзад. Маршъл каза, че се налагало да побърза. Изглежда бе изникнало нещо спешно. Тъй че, когато и да потегли — накъдето и да тръгне — аз отивам с него.

— Бийчър, моля те, не бъди глупав. Мислиш ли, че не знам как се опитваш да го проследиш?

— Току-що каза, че убиецът е носил гипсова маска на Ейбрахам Линкълн — тъкмо когато намерих гипсова маска на Ейбрахам Линкълн в апартамента на Маршъл. Наистина ли твърдиш, че не искаш да разбереш къде отива точно сега?

— Не, казвам ти, че си безотговорен. Без никаква подготовка…

— Тот, ти каза, че най-главното при тази работа е да използвам ума си. Използвам го. Ако искаше да ме убие, можеше да го направи в апартамента си. Така или иначе, в момента само аз съм тук. Затова или ще го последвам, или ще го изпуснем — казвам, а вратата към подземния гараж се отваря. Изхвърча бял „Мерцедес“ с чернокожа жена зад волана. Не е Маршъл.

— Още не ме чуваш, Бийчър, защото когато става въпрос за суперсили, твоят приятел Маршъл също владее една — да се отървава от хората и да се измъква.

При сградата мерцедесът изчезва зад ъгъла, а вратата на гаража се спуска обратно на мястото си.

— Само ми кажи от кои е той. От военноморските тюлени? От ФБР? От ЦРУ?

— О, той е нещо далеч по-лошо. Според Честния измамник, Маршъл Лъск е от ВСП.

— Върховната сметна палата? — казвам, като се сещам за типовете, които ни правят ревизии. — Те са счетоводителите на Америка.

— Не. Тук грешиш. Счетоводителите се занимават с числа. А ВСП следят за разхищения и неефективност.

— А това е различно от счетоводител, защото…?

Пред мен гаражната врата се отваря отново. Този път излиза светлосива „Тойота“. Пак с жена зад волана. Но точно когато гаражната врата почти се е спуснала, се прибира обратно нагоре.

Друга кола подава носа си навън. Тъмносин джип.

Колата на Маршъл. С Маршъл зад волана.

Когато потегля, се оказва на две пресечки напред. Давам му още една пресечка преднина. Движи се бързо, но все пак го виждам.

Време е да разбера къде отива.