Брад Мелцър
Петият убиец (50)

Глава 49

Президентът Уолъс е идвал във вашата църква. Съветвахте ли го? — попита Ей Джей, застанал насред болничния параклис, като пристъпи към инвалидната количка на пастора.

— Не. Беше миналата Коледа. На годишнината откакто Франклин Рузвелт довежда Уинстън Чърчил тук по време на войната. Всеки президент ходи на църква на Коледа. Затова президентът Уолъс… — пастор Фрик дръпна количката назад, лицето му пребледня.

— Нещо не е наред ли, сър?

— Т-тази сутрин в кабинета ми… когато нападателят спомена богохулство… Мислите ли, че е имал предвид коледното посещение на президента?

— Случи ли се нещо тогава?

— Нищо страшно… нищо такова… но ако си спомняте, критикуваха ни за посещението — обясни Фрик, а гласът му затихна, докато преживяваше отново събитието. Казаха ни, че Уолъс ще доведе сина си и дъщеря си, така че подготвихме красива служба. Но когато президентът най-накрая пристигна, водеше не само семейството си със себе си. Доведе и други гости.

Ей Джей не беше присъствал, но постепенно си спомни и кимна на пастора.

— Довел е равин — каза Ей Джей. — И мюсюлмански духовник.

— Равин, имам и пастор. Тримата влезли в един бар… — усмихна се Фрик неволно.

— Да се върнем на нападателя. Мислите, че може да е сметнал за богохулство събирането на трите религии?

— Само казвам, че някои от моите църковни настоятели биха искали малко повече Христос на своята Коледа.

Ей Джей различи някакво недоволство в гласа на пастора.

— А вие как го приехте, сър?

Пастор Фрик замълча.

— Не се опитвам да критикувам президента — поясни накрая той, но когато за първи път се обърнаха към нас за коледната служба, казаха, че Уолъс би искал да събере трите религии заедно, за да имаме диалог. Това беше негов израз. Диалог. А когато се стигна до реалното общуване, ние тримата — аз, равинът, имамът — не успяхме да си разменим нито дума. Събраха ни, вашите колеги агенти изведоха президента Уолъс сякаш от нищото, а следващото, което видяхме, бяха петдесетина светкавици и лампички на камери да светят в лицата ни.

— Било е постановка за снимка.

— Разбира се, че беше постановка за снимка. Но знаете ли защо го направи президентът Уолъс? Защото е далеч по-добре сутринта на Коледа милионите гласоподаватели да видят президента с духовници от три различни религии, отколкото да го гледат как коленичил в църквата се кълне, че служи на Христос. Това не е личен упрек. Просто такова е състоянието на политиката и религията в XXI век.

— Не съм сигурен, че е богохулство — възрази Ей Джей.

— Не е мой израз — каза пасторът. — Но нека не забравяме, че основателите на тази страна са били религиозни хора. Президентът Уолъс не е — той се черкува само на празници. Това не е недостатък, но може да повлияе на милионите вярващи.

Ей Джей кимна.

— А през останалото време от посещението на президента? Останахте ли насаме с него? Посъветвахте ли го нещо? Молихте ли се?

Пастор Фрик отново замълча.

— Сър, ако сте споделил нещо с президента…

— Беше Рождество. Разбира се, че се молихме заедно. Но какво сме си казали… Простете ми, но този момент е личен. Дори и да е президент, аз обещавам на моите енориаши…

— Пастор Фрик, разбирам колко свещено е това общуване… Наистина. Но и вие разберете, че работя за Сикрет Сървис. Нямаше да ви задавам тези въпроси, ако не смятах, че животът на президента е в опасност.

Все още седнал в инвалидната количка, пастор Фрик се вгледа ужасен в Ей Джей.

— Нещо нередно ли съм направил? — попита Фрик с пресекващ глас. — Ако съм изложил президента Уолъс на опасност…

— Питам само за целите на нашето разследване, сър. Имате думата ми.

Пасторът си пое дълбоко дъх.

— Имахме само… не повече от две минути. Стана, след като направиха снимката, преди да изляза на амвона. Придърпа мен, равин Московиц и имама в тесен кръг и ни каза колко е важно да се съберат всички заедно. Каза ни, че се опитва да направи същото с нашата страна. Така че се помолихме за това. Наведохме глави… хванахме се за ръце. Молитвата му беше страната ни — всичките ни гласове — да бъдат единни. Беше молитва от все сърце.

— И това всичко ли беше? Той даде ли ви нещо, носеше ли някакви подаръци?

— Самата молитва беше дар — настоя пасторът, смръщил вежди. — После се намесиха сътрудниците му и… Знаете как винаги го карат да бърза. Коледната снимка с трите религии вече бе обиколила земното кълбо. Според някои богохулството беше отприщено.

Ей Джей усети телефона си да вибрира. По изписалото се име разбра, че е обаждането, което очакваше. Вдигна пръст към пастора, сложи телефона до ухото си и натисна бутона за отговор.

— Намерихте ли го? — попита.

— Току-що го донесоха, огледът на местопрестъплението отне цял ден — каза от другата страна вашингтонският полицай Саиф Карвальо. От три години полицай Карвальо играеше карти с един от близките приятели на Ей Джей, а сега беше подал и заявление за постъпване в Сикрет Сървис. Както Ей Джей знаеше, всеки имаше нужда от помощ отвътре.

— Ти беше прав — продължи Карвальо, като имаше предвид оръжието, използвано от нападателя на пастор Фрик. — Определено е било старо оръжие.

— Колко старо?

— Старо като за музей. На повече от сто години. Според един от детективите, който е голям колекционер на оръжия, е нещо, наречено револвер „Бритиш Булдог“.

Ей Джей почувства как косата на скална му настръхва. След онова, което Бийчър бе открил в църквата „Свети Йоан“, сега намираха и останалото. Револвер „Бритиш Булдог“ беше оръжието, убило президента Гарфийлд.

Мамка му.

В какво, по дяволите, ги беше забъркал Палмиоти?

Ей Джей се втурна към вратата, без да каже довиждане на пастора. Не ставаше дума просто за имитиране на някогашни убийци. Президентът Уолъс бе прекарал известно време с пастор Фрик в църквата „Фаундри“…, а също бе ходил на служби в църквата „Свети Йоан“. Ей Джей вече разбираше къде е центърът на мишената. Пасторите бяха само за загрявка, учебни цели. Благодарение на пастор Фрик, Ей Джей вече знаеше какво е общото между всички жертви — самият президент Уолъс.

Той изхвръкна от параклиса в дългия болничен коридор и набра нов номер на телефона си. Време беше да направят ход със силната шахматна фигура.

Забързан по коридора и съсредоточен в телефона си. Ей Джей не си направи труда да се огледа наоколо. Затова не видя самотния мъж, застанал в болничния магазин за подаръци.

Човекът се вписваше в обстановката на болницата. Изглеждаше като служител или лекар, особено с табелката с име, закрепена на ревера му.

Тя също беше от болница. От „Света Елизабет“.

Самотният мъж стоеше точно зад стъклената врата, отпиваше от чашата кафе, която държеше с две ръце, и наблюдаваше как Ей Джей напуска забързано и разтревожено, шепнейки нещо в телефона си.

Сикрет Сървис определено вече бяха въвлечени. Бяха разбрали схемата. И най-важното, знаеха добре коя е крайната цел на Рицаря — президентът на Съединените щати.

Нико нямаше да е доволен от това.