Брад Мелцър
Петият убиец (67)

Глава 66

Осемнадесет години по-рано

Сагамор, Уисконсин

Майката на Маршъл обичаше да помага в църквата.

Работата, особено когато започна да чете първите чернови на проповедите на пастора, беше интересна. И заплащането, благодарение на щедростта на няколко анонимни дарители, бе малко по-добро, отколкото в супермаркета. И най-важното, за разлика от дома й, тук бе изключително спокойно.

Макар че някои дни не бяха толкова спокойни, колкото останалите.

— Внимание! Нахлуваме! Всички да се облекат! — пропя женски глас зад затворената врата, която водеше към задната канцелария.

Вратата се отвори със замах и към бюрото на майката на Маршъл запристъпва игриво жена на средна възраст с щръкнала боядисана черна коса, ярко коралово червило и твърде къса коралова лятна рокля в тон с червилото. Докато вървеше, дузина евтини метални гривни дрънчаха като дайрета на китката й. Пени Кей. Майката на Клементин.

— О, хайде, Черийз. Беше забавно — подразни я Пени и се усмихна широко. Майката на Маршъл не й върна усмивката.

— Какво искаш, Пени?

— Само да оставя тези неща. Можеш ли да ги дадеш на пастор Рийс? — попита Пени, като й подаде пачка фотокопирани листовки. Имам концерт следващата събота. В Мадисън. Куверт десет долара, но получаваш две бири. Помислих си, че пасторът може да ги раздаде на енориашите.

— Ще ги оставя на бюрото му — каза сухо майката на Маршъл и ги пусна до кутията за входящи писма. Не и вътре в нея.

Пени пристъпи от крак на крак и започна да гризе кораловите си нокти.

— Ще ги изхвърлиш право в кошчето в момента, в който си тръгна оттук, нали, Черийз?

— И защо да го правя? — попита майката на Маршъл, като сега тя се усмихваше. Пени забеляза в един от отворените кабинети вляво от нея съпругата на пастора, която подслушваше. И също се усмихваше.

— Черийз, какво, по дяволите…?

— Не използвай такъв език тук.

— … Е станало с теб? Бяхме приятелки.

— Беше много отдавна. Хората се променят.

— Хората не се променят… хората никога не се променят! Така че може да се правиш на кротка и свръхрелигиозна, колкото си искаш, но аз знам каква си. Спомням си как бъркаше в чантата на майка си… и крадеше пари, за да си купиш сребърна тел и да правиш онези бижута, които продаваше на моите концерти. Не беше ли такава мечтата ти тогава? Аз да пея песни, а ти да правиш бижута? За бога, когато беше бременна, пушехме козчета в…

— Достатъчно! — избухна майката на Маршъл, скочи от мястото си и тичешком заобиколи бюрото. — Не знаеш нищо за мен!

— Само така. Ето го реактивния изтребител, когото познавах.

— Говоря сериозно, Пени. Лесно ти е да си хипи маце, което така и не пораства. Даже дъщеря ти не се интересува дали не се прибираш по цяла нощ. Но не виждаш ли какъв е моят живот!? Знаеш ли колко струва да се сложи ръчно управление на кола, така че човек в инвалидна количка да може да я кара? Или колко струва масажисти да идват три пъти седмично, така че каквито мускули са останали по краката на Тим да не се схващат?

— Това не означава, че трябва да погребеш всички мечти, които си имала някога! Твоите бижута…

— Спри да говориш за моите бижута! Минаха десет години, откакто…

Пени хвана здраво майката на Маршъл за раменете, придърпа я и я целуна, силно по устата. За миг двете жени останаха така, с притиснати устни, а после Пени плъзна езика си…

Черийз рязко се дръпна, освободи се и я отблъсна. Пени започна да се смее, но това не трая дълго. Черийз замахна с отворена ръка и зашлеви Пени през лицето.

В стаята стана тихо.

Вляво от тях съпругата на пастора изчезна, шмугна се обратно в кабинета си.

— Какво ти става!? Как смееш!? — избухна Черийз и взе да бърше червилото от устата си.

— Стига, Черийз, просто се забавлявах… както в старите вре…

— Ти си отвратителна! Знаеш ли? Отвратителна! — изпищя Черийз толкова силно, че цялата стая се разтресе.

Пени се отдръпна стресната, но продължаваше да се вглежда в лицето на Черийз и да се опитва да различи старата си приятелка.

— Искам да се махнеш оттук — настоя майката на Маршъл.

— Да, това го разбрах. Но мога ли само да ти кажа…? Съжалявам, че животът ти е прецакан. Искрено. Но Черийз, не можеш да вземеш всичко, което си, и просто да го затвориш в себе си. Колкото повече го заравяш, толкова повече ще расте напорът и толкова по-силно ще изригне.

— Оценявам това. Особено след като в този град ти си експертът по ония неща, дето изригват.

— Хе. Евтина шега за свирка. Браво на теб — каза Пени със смях и тръгна към вратата. — Но не говоря само за твоя живот, Черийз. Ти не си единствената, която е под натиск. Приучаваш съпруга си да живее по този начин, сина си да живее по този начин, а така нещата се засилват. И тогава, някой ден, когато най-малко го очакваш, твоето момче Маршъл ще избухне.

— Оценявам съвета ти, Пени. Но ти не знаеш за какво говориш, по дяволите.