Брад Мелцър
Петият убиец (68)

Глава 67

Наши дни

Мъжът, който вървеше по улицата, носеше клипборд. Краят на червения му шал се развяваше зад него.

На клипборда нямаше нищо, само няколко празни листа. Но във всеки крайградски квартал клипбордът гарантираше, че съседите няма да погледнат втори път минаващия непознат, а дори и да го направеха, яркочервеният шал скриваше лицето му.

Той огледа къщата на Бийчър на отсрещната страна на улицата и разбра, че Бийчър и Клементин са тръгнали. Знаеше къде отиват и каква е новата кола, която караха. А снощи, докато ги наблюдаваше през страничния прозорец почти до три часа сутринта, дори забеляза непохватния опит на Клементин да вкара Бийчър в леглото, опит, на който повечето мъже биха се поддали.

Който и да обучаваше Бийчър, той явно бе научил нещо. Но това не означаваше, че е научил всичко.

Мъжът надникна бегло в клипборда, все едно проверяваше нещо, прегази ивицата почернял сняг, прекоси улицата към дома на Бийчър и мина покрай входната врата. Не го интересуваше какво има вътре в къщата. Този път идваше за онова, което бе отвън.

Закрачи по тясната алея, следвайки отпечатъците от гуми в снега, докато не видя…

Ето го.

Сплескан на земята, със счупено стъкло, лежеше евтиният ръчен часовник, който бе оставил там предишната вечер.

Това беше стар детективски трик, използван от Джак Никълсън в „Чайна Таун“ — купувате евтин механичен часовник — само за 14,99 долара в „Таргет“ — пъхате го под гумата на колата, която следите и когато колата мине върху него… прас… стрелките спират и ви показват точното време на тръгването.

— Осем часа и четири минути сутринта — прошепна си Маршъл, взирайки се в напукания циферблат на часовника, който беше сложил на клипборда си. Бийчър сигурно тъкмо пристигаше в „Света Елизабет“.

Маршъл нагласи червения си шал и се подсмихна на себе си. Искаше му се да бъде там. Но точно сега, сега, когато знаеше къде е Бийчър, имаше още много за вършене.