Брад Мелцър
Петият убиец (55)

Глава 54

Повечето хора се опитваха да завържат светски разговор с Джули Лайънс. Тя знаеше защо. Не беше, защото я харесваха. Знаеха къде работи и за какво отговаря. Още по време на мандата на президента като губернатор в Охайо, Джули — петдесет и четиригодишна жена с квадратно лице, която носеше около врата си златни медальончета с имената на децата си в тях — подреждаше целия график на Уолъс. Днес работата й беше съвсем същата и я превръщаше в единствения човек, който седеше в стаичката, свързана с Овалния кабинет — и най-важното, тя беше официалният страж на входа за всеки, който искаше да се срещне президента.

— Хей, Джули, как върви? — питаха повечето служители.

— Направила си нещо ново с косата си? — добавяха истинските досадници.

— Как се справя дъщеря ти в Дартмут? — казваха умните. Но когато Ей Джей пристъпи в тясната канцелария и се приближи до бюрото на Джули, последното нещо, за което мислеше, беше светският разговор.

— Госпожо, ние трябва да говорим с него — заяви Ей Джей, като използва думата „ние“, въпреки че беше сам. Типично за Сикрет Сървис.

— Съжалявам. Има разговор по телефона — каза Джули и посочи на Ей Джей столовете за посетители срещу бюрото й. Ей Джей не помръдна. Въобще.

— Госпожо, трябва да говорим с него. Веднага.

Джули се втренчи в Ей Джей. Беше лесно да каже „не“ на служители и стажанти, а дори и на секретаря по образованието Пребиш, който бе довел новата си съпруга и заварените си деца в Белия дом. Но беше различно да кажеш „не“ на Сикрет Сървис.

Тя се измъкна иззад бюрото си и тръгна към сводестата врата, която свързваше с Овалния кабинет. Ей Джей не можеше да не забележи увеличената снимка, заемаща стената зад бюрото й. Беше лична снимка на президента (в профил и с официален костюм), хвърлящ бейзболна топка на осемгодишния си син, докато двамата играеха на Южната морава. Дори и в профил, беше лесно да се види радостта на лицето на Уолъс. Но като всеки агент от Сикрет Сървис, Ей Джей познаваше своя подзащитен. Затова различаваше и дълбоките бръчки, които се спускаха от носа до брадичката и затваряха в мрачни скоби усмивката на президента. Бяха бръчки от притеснение, от онези, които се появяват заедно с познанието, че покоят никога не трае дълго. И Ей Джей беше съвсем наясно, че от сега нататък ще се врязват все по-дълбоко.

Вляво от него Джули отвори сводестата врата. Президентът Уолъс седеше зад бюрото си и говореше по телефона. Но когато отмести поглед към Джули, видя кой стои зад нея.

На Ей Джей не му се наложи да каже нито дума.

— Конрад, ще ти се обадя по-късно — каза президентът и затвори телефона.

Тогава Ей Джей влезе в Овалния кабинет, а сводестата врата се затвори зад гърба му.