Зейн Грей
Железният път (78)

Колко чудно се струваше на Нил да поздрави зараждането на новия ден без омраза и отвращение! Той и Слингерленд закусваха заедно.

— Синко, ще дойдете ли с мене в планините?

— Да, един ден, след като бъде построена линията.

Проницателните очи на Слингерленд се оживиха.

— Линията и без вас ще бъде привършена, а вие се нуждаете от почивка — настоя той.

— Да — отговори Нил.

— Хм, може би ще трябва да почакате малко. Имате куршум в тялото.

— Ето, тука е — каза Нил, като постави ръка на гърдите си, съвсем близо до рамото. — Чувствувам го… тъпа, тежка и непрекъсната болка… Но това не е нищо. Струва ми се, че този куршум ще остане у мене завинаги.

— О, аз не мисля така… И слушайте, синко, вие ще се откажете от пиенето и картите — и от всички тези дяволски занимания, нали?

Усмивката на Нил беше равна на обещание и тя веднага се отрази в светналите очи на трапера.

— Струва ми се, че с това въпросът е приключен. А сега да се сбогуваме… Един ден, когато релсите от изток и запад се срещнат, ще се върна и ще ви взема в моите планини.

Нил напусна Роринг Сити с работническия влак, седнал на платформата на един товарен вагон между група работници с космати гърди и червени ризи. Този влак носеше стотици хора, тонове стоманени релси, хиляди траверси, на него се намираха и много хранителни припаси за работниците, както и оръжия за защита от червенокожите. Той пътуваше към края на прокараната линия, на около четиридесет мили отвъд Роринг Сити.

Нил потърси главния майстор Рили. Мускулестият ирландец стоеше между тълпата като пълководец сред хаоса на битката. Нил чакаше сред множеството, запретнал ръкави като приятелите си, и цялата тази блъсканица с нейната пъстрота сякаш представляваше за чувствата му тежко, сладко вино. Най-после Рили го забеляза и протегна грамадната си лапа.

— Здравейте, Нил! Радвам се, че ви виждам… Чух вече за последните ви подвизи.

— Рили, търся работа — каза Нил.

— Но, момчето ми, вас са ви ранили.

— Всичко е наред — засмя се Нил.

— Да, така изглежда, не се съмнявам… Но каква е пък тази нова шега? Работа? Вие…

— Искам работа за ръцете си! Дайте ми да нося траверси или да влача релси, или да въртя чука — само за няколко дена. Обясних на генерал Лодж положението. Това за мене е нещо като отпуска.

Рили погледна Нил втренчено, като примигваше с очи.

— Едва ли сте пиян. Изглеждате съвършено трезвен.

— Трезвен съм и говоря съвсем сериозно!

От лицето на майстора изчезна веселото и подигравателно изражение.

— Гледай ти… гледай ти — отговори той, като че ли сега работата му беше станала по-ясна, но все още не я разбираше напълно. — Е, добре, започвайте с всички сили!

И той причисли Нил към работниците, които имаха за задача да пренасят траверси.

Цялата редица товарни вагони беше докарана до мястото, където миналия ден работниците бяха привършили работата си. Отвъд това място се простираше трасето — жълто, равно, с множество завои, докъдето стигаше окото. Слънцето приличаше. Сухият и горещ пустинен вятър брулеше голите склонове и пясъчните равнини. Прахът се въртеше на пухкави облачета. И навсякъде над напечената земя се издигаше омара.

„Работете, песове, работете!“ — започна някакъв весел глас. И Нил си спомни за Касе. Той грабна първата траверса, която беше хвърлена от вагона.

— Защо, по дяволите, бързате толкова? — запротестира приятелят му — жилав и мускулест мъж, с керемиденочервен цвят на кожата. Лицето му бе покрито с мрежа от бръчки, с обгорели от слънцето процепи около очите. Казваше се Пат.

Траверсите трябваше да се носят до края на прокараната линия и да се поставят върху равното трасе. Хората, които предварително бяха пратени там, подреждаха добре тежките греди и изравняваха чакъла около тях. Нил и приятелят му се върнаха да вземат нов товар и срещнаха цяла дузина пъшкащи и тежко натоварени двойки. Зад тях се препъваха редици носачи под тежестта на дългите железни релси.

Така започна този мъчителен ден.

Пат наблюдаваше Нил и след това с мимики обясни на приятелите си колко съжалява, че работи заедно с този луд новак. Но скоро подигравателното му държание се замени с почитание. И неочаквано той предложи на Нил ръкавиците си. Те бяха отблъснати.

— Охо, приятелче, вашите ръце още не са загрубели като моите.

— Пат, довечера ще трябва да спите на меко, ако още се занимавате с мене — отвърна Нил.

— По дяволите, не думайте! Хайде, напред!