Зейн Грей
Железният път (43)

Денят измина бързо в зорко бдение от страна на защитниците и в очакване на нощта от страна на тези, които ги обсаждаха. Целият следобед се разменяха изстрели без всякакъв план. От време на време някой храбър работник, който се осмеляваше да изтича от един пост до друг, предизвикваше дива канонада откъм лагера на индианците. А и защитниците обсипваха с град от куршуми всичко, което им заприличваше на индианец. До истинска битка обаче не се стигна.

Скоро на всички стана ясно, че индианците очакват спускането на мрака. Горяща стрела описа подобно на ракета огнена дъга в здрача. Това беше сигнал за демонични крясъци, които се разнесоха от всички страни. Пушечните изстрели от склоновете престанаха. А когато настъпи нощта, там пламнаха множество малки огньове. Сиуксите се приготвяха да изсипят дъжд от огнени стрели върху лагера.

— Ние сме обкръжени! — беше казал Андерсън на Бекстър, когато двамата се съветваха какво да правят… — Червенокожите ще се опитат да ни задушат с дим. Примката е дяволски стегната.

Изведнъж мракът беше процепен от стотици огнени линии и дъги. Бодрото ура на работниците достойно отговори на бойния крясък на диваците. Върху лагера се изсипа град от искри. Индианците бяха преустановили пушечната стрелба и ако се съдеше по гласовете им, се бяха приближили под прикритието на нощта.

И неочаквано зад барикадите нещо пламна. Огънят беше обхванал една от палатките. Индианците нададоха възторжени викове. Нил и другарите му се прикриха в сянката. Горящата палатка подпали и съседната. Те горяха като хартия, осветявайки лагера и склоновете. Но там вече не се виждаше нито един индианец. Крясъците бяха престанали. След това Нил чу съскането на стрели. Почти в същия миг покривът на инженерната барака, който не беше друго, освен няколко брезента върху скелет от летви, пламна. Секунда по-късно се подпали и покривът на колибата. Цялото полесражение беше осветено, като че ставаше денем. Пушките отново пропукаха. Индианците обсипаха с град от куршуми барикадите и стените на постройката. Защитниците обаче не виждаха никаква цел.

Андерсън Нил и Бекстър се събраха на мрачно съвещание. И те се съгласиха с думите на разузнавача: „Играта е изгубена! Да изведем жените.“

Нил се промъкна край барикадите към вратата. От тази страна на постройката цареше пълен мрак, но скоро очите му започнаха да различават сенките. Той се притисна до оградата и чу свиренето на куршуми над главата си. Индианците, изглежда, бяха засилили частите си откъм задната страна на колибата. Нил продължи да пълзи и погледна зад ъгъла й. Горящите палатки осветяваха тази част от бойното поле. И той видя работниците, които тичаха и безразборно стреляха ту от тази, ту от онази страна на колибата, докато една по-голяма група се блъскаше към вратата и прозорците. Нил се върна до прозореца откъм тъмната страна на колибата и прескочи през него вътре. Една от вратите на това помещение беше отворена. През нея той видя обхванатия от пламъци покрив на инженерската барака. Нил чу писъците на жените. Сигурно и те бързаха да излязат навън. Той се втурна в стаята, където беше оставил Ели, и извика името й. Никакъв отговор. Навярно страхотната глъчка, която нахлуваше през прозорците, беше заглушила думите му. В помещението беше тъмно. Той започна да опипва стените, печката, ъглите. Ели не беше там. Стаята беше празна. Ръцете му се спуснаха към пода и напипаха чантата, която той й беше оставил да пази. Сигурно тя я беше захвърлила при бягството си от горящата колиба. Но това не беше в характера на Ели. Тя би я държала до последните си сили. Нил претърси всяко ъгълче, докато навън шумът от битката все повече се засилваше. Той вече чу как гредите над главата му почват да пращят. Колибата гореше като прахан. В задното помещение се водеше ръкопашен бой. Чуваха се удари и крясъци. Нил не видя нищо повече, освен вчепкани фигури и блясъци от изстрели. През прозорците нахлуваше гъст дим. Някой отвън или отвътре започна да разбива вратата с брадва.

Внезапно пращенето, изстрелите и бойните викове заглъхнаха или по-скоро се загубиха в нов, страхотен тътнеж. Нил се втурна към прозореца. Пламъците над горящите палатки бяха започнали да намаляват. Но в края на осветения от тях кръг той видя да препускат бясно конници.

— Войници!