Зейн Грей
Железният път (40)

Тази вечер Нил беше твърде поласкан. Началникът и инженерите му, офицерите и техните жени, всички се надпреварваха в старанието си да отпразнуват неговото завръщане. Всички, разположени около масата, бяха в чудесно настроение, но въпреки това там цареше известна сериозност. Бекстър държа реч. Хубавото му, застаряло лице сияеше от радост, докато той хвалеше гения и въодушевлението, което се четеше в светналите очи на младия инженер. Нил трябваше да отговори. Гласът му звучеше дълбоко и плътно, когато той каза, че самото провидение го е върнало отново към работата и към едно щастие, което е смятал за изгубено. Той отрече гениалността, която му бяха приписали, но не и въодушевлението, което светеше в очите му. И след това той се отплати за похвалите на Бекстър със същото.

През всичкото време на радост и сериозни речи Ели остана мълчалива, а цветът на страните й постоянно се сменяше. За нея това беше тежко изпитание. Най-после двамата избягаха от шумната маса и побързаха да отидат в палатката, в същата онази стая, в която се бяха намерили след толкова месеци на неизвестност.