Зейн Грей
Железният път (10)

Генерал Лодж и щабът му бяха решили да оставят на разни места по планираната линия няколко от инженерите, които да изследват характера на снеговалежите. От голямо значение беше това да се изследва точно през следващите няколко зими. Онзи, който се наемеше с тази работа, трябваше да очаква много пречки и неволи, но Нил доброволно предложи услугите си и началникът го поздрави с няколко думи. Той трябваше да следи резултатите от навиванията при прохода Черман.

При следващото си посещение в колибата на Слингерленд Нил отведе трапера на сенчесто място под високите борове и му съобщи плановете си за през зимата.

— Но вие ще измръзнете! — извика траперът.

— Ще си построя колиба и ще се приготвя за големите студове — каза Нил.

Слингерленд поклати рошавата си глава.

— Вие не познавате зимата тук така добре, както аз. Но дългият проход, който наричаме Черман… хм… не е толкова далеч от тук, ще можем да отиваме със ски до него. Това няма да може да става само при буря. Струва ми се, ще бъде по-добре да останете при мен.

— Отлично! — извика Нил. — А сега — при Ели!

— Да, при Ели.

— Дали да я оставя тук, или да я изпратя с първия по-силен керван обратно в Омаха? Или пък ще е по-добре да отиде с войниците във форт Фетърмен?

— Синко, вие сте неин настойник, но казвам ви, оставете я тук, особено сега, когато и вие ще бъдете при мене. Тя ще умре или ще полудее, ако я изпратите някъде. Да, дори още не иска да ни каже дали има някъде роднини и аз мисля, че е съвсем сама на света. Най-добре е да остане при нас. Обикнах я.

— Радвам се, Слингерленд. От няколко дни си блъскам главата какво да правя с нея. Сега вече реших. Ели ще остане при нас и се надявам, че така ще сторя най-доброто за нея.

— О, аз не разбирам девойките така добре, като другите същества — отвърна Слингерленд замислено. — Но бих могъл да кажа, че у Ели има известен интерес към нас.

— Какво значи това, Слингерленд? Че тя… ме обича?

— Дявол знае. Може би не. Може би не е способна вече на такова нещо. Но аз мисля, че има само две неща, които я интересуват: вие, Нил, и смъртта. И в повечето случаи тя се занимава с последното.

— Значи борба между мене и тези спомени?

— Тъй разбирам аз това, синко.

Бронзовите страни на Нил бяха леко побледнели.

— Е, ако това е всичко… готов съм — отговори той с хладна усмивка. — Ако е само това… тя може да разчита на мен… Слингерленд, мен не ме обвързва нищо. Последната връзка се скъса, когато майка ми умря… Това не беше отдавна и аз съм сам… Бих помогнал на всяко невинно момиче… а за това бедно дете, Ели, което спасих от смъртта… за него съм готов да сторя всичко.

Слингерленд му подаде мазолестата си ръка и силното стискане на пръстите му каза на Нил онова, което в този миг не можеше да се изрази с думи.