Зейн Грей
Железният път (49)

Когато на другата сутрин Бентон — градът на паразитите — се събуди, намериха Ръби мъртва в леглото й.

Отвориха насила вратата на стаята й. Не можеше да става и дума за убийство. Преди смъртта си тя беше унищожила по-голямата част от съдържанието на един куфар. Беше облякла някаква проста рокля, с която никой не я беше виждал в Бентон. Ясно беше какви средства беше употребила, за да прекрати живота си. Тя беше една от многото. И други момичета от Бентон бяха предпочели този кратък път, за да се отърват от по-нататъшните страдания на живота.

Когато Нил, който пристигна в късните вечерни часове в Бентон, се научи за случилото се, Ръби беше вече в гроба. Той излезе в полумрака извън града и застана мълчаливо в нощната тишина до голата пясъчна могилка. Никакъв камък — никакъв кръст. Още един безименен гроб! Някога и тя е била дете с хубави, големи очи и весела усмивка, обичана от едно честно сърце и сега оплаквана, може би от друг, който още беше на земята. Лекият вятър донесе далечен шум. Нощният живот на Бентон започваше. Чу се и воят на самотните койоти. И въпреки това цареше дълбока тишина. Мракът все още се колебаеше. Някъде далеч в пустинята започнаха да се спущат тъмни сенки.