Зейн Грей
Железният път (64)

Така мечтите на Нил се превърнаха в действителност и ако не беше споменът, който огорчаваше всеки час от живота му, неговата радост не би имала край.

Той установи главната си квартира в Бентон. Дните му преминаваха в дълги обиколки по линията на изток и запад. Сега върху раменете му тежеше голяма отговорност, за която той отдавна беше калил всичките си сили — надзора за състоянието на линията.

Към края на месеца Нил беше повикан в Омаха.

Телеграмата носеше подписа на Уорбъртън. Когато Нил пристигна в Омаха, той видя, че през краткото време, което беше изминало, откакто за последен път беше ходил там, бяха станали неочаквани промени. Омаха вече беше град. Оказа се, че Уорбъртън е трябвало да замине внезапно за Ню Йорк и беше оставил на Нил бележка да дочака по-нататъшните му заповеди.

Нил използува този срок да се опознае с хората, с които щеше да работи в бъдеще. В тяхната среда, сред шума на железопътния строеж и сред градския живот сякаш забрави за няколко мига онова мъчително скръбно чувство. Колкото и да се бунтуваше против почитта, която му отдаваха, той се чувствуваше поласкан от нея и старият му навик да се сприятелява бързо с хората отново се появи. Сега службата му беше осигурена. Носеха се слухове, че щели да бъдат строени разклонения на Юнион Пасифик. Искаха съвета му, молеха го за съдействие, канеха го на гости. Дните в Омаха бяха полезни и приятни.

След това пристигна телеграма от Уорбъртън, която го викаше в столицата. Пътуването трая повече от два дни и часовете минаваха бавно. Струваше му се, че неговото значение расте с приближаването на целта, и този факт го развесели. Всичко това приличаше на сън.

Когато отиде в отбелязания в телеграмата хотел, Уорбъртън го поздрави с топли думи.

— Пътуването е дълго — каза директорът — особено когато е направено напразно. А точно такава е работата сега. Мислех, че ще ми бъдете нужен, за да отговорите на няколко въпроса вместо мен. Но разследването се отложи и затова по-добре е да мълчим… Получихме пари. Построяването на Юнион Пасифик е осигурено.

Нил можеше да предполага какви са били въпросите, защото директорът не даде повече разяснения. И това обстоятелство му напомни пак за онова старо впечатление, което си беше съставил за хаоса от финансови и политически интереси, които бяха свързани с построяването на линията. Уорбъртън го покани на обед, после го заведе в един клуб и го представи на много хора.

Нил се радваше на предимствата, които му даваше столицата. Тук той се срещна със сенатори, конгресисти и други правителствени чиновници, с много политици и важни личности, които, както той с учудване установи, във всяко отношение бяха осведомени много зле за Юнион Пасифик. Той разговаряше с тях, като отвръщаше внимателно на въпросите им. Слушаше спорове и разговори, които се отнасяха за всяка отделна фаза от работата, като се почне от Credit-Mobilier и се стигне до китайските работници, които идваха от запад, за да се срещнат с ирландците от неговото собствено отделение.