Зейн Грей
Железният път (56)

Двамата закрачиха по пясъка и гъстия прах, а след това по тротоар от нерендосани дъски, за да спрат най-после пред сграда, която отдалеч приличаше на тухлена, но при по-внимателно разглеждане на стените се оказваше дървена, но боядисана. Дураде заведе Ели през две големи помещения в малка стая, снабдена с нови и хубави мебели.

— Това е най-доброто, което Бентон може да предложи — каза Дураде, като направи неопределено движение с ръка. — Тук има книги и вестници. Ще се чувствуваш удобно.

Ели мълчеше навъсена. Любопитството й за малко беше потиснато от отвращението, което изпитваше към този мъж.

— Значи съм ваша пленничка? — запита тя.

— Да, докато сме тук. Бентон скоро ще изчезне. Тогава ще потеглим по-нататък, към Омаха.

Неведнъж той беше издавал намеренията си да потегли на изток.

— А един ден, момичето ми, ще намерим и майка ти — прибави той мрачно.

— Вие няма да я намерите. Тя е мъртва.

Дураде се изсмя.

Ели знаеше, че можеше да повтаря колкото иска за убийството на майка си от сиуксите: от това Дураде ставаше по-сигурен, че тя е жива. А докато той живееше с тази надежда, тя можеше да бъде спокойна. Наистина в неговите думи винаги се четеше заплашване. Тя не се съмняваше, че той е способен да я употреби като свое оръдие, за да отмъсти на майка й. Тази жажда за отмъщение и страстта му към комара, изглежда, бяха единствените цели в живота му.

Изведнъж той я прегърна.

— Ти си нейно копие! — извика испанецът развълнувано, но след миг я пусна и нахлулата кръв във врата му се оттегли. Това негово движение беше на човек, на когото всичко, което е обичал, е откраднато и който понякога бива обхващан от внезапни избухвания при спомените си от желанието, отчаянието и дивата омраза.

Ели остана сама.

Тя започна да оглежда стаята, която, както се страхуваше, щеше да бъде за дълго време неин затвор. Стените и таванът се състояха от дебели дъски, но на някои места светеха пролуки и през тях можеше да се наднича. Когато се опря с ръка в една от стените, тя започна да се клати и да скърца. Сега Ели разбра, че къщата е скована от готови части, които влаковете докарваха до Бентон и които бързо биваха сглобявани.

След това тя прегледа вестниците. Колко странно й беше да чете новини за строежа на Юнион Пасифик! Името на главния инженер, генерал Лодж, я накара да потръпне. Той бе предсказал на Нил хубаво бъдеще. Тя прочете сега, че генерал Лодж притежава специален влак и възнамерява да направи инспекционно пътуване до края на новопостроената линия. Тя прочете също, че, според съобщенията, строителното дружество пресичаше Сиера Невада, че на линията работят десет хиляди китайци и че не е далеч денят, в който Изтокът и Западът ще се срещнат. С разтуптяно сърце тя затърси името на Нил, но не можа да го намери. В един от вестниците прочете, че по протежението на линията между Медисин Бау и Берни сиуксите развиват оживена дейност. От ден на ден работниците все по-често виждали индиански групи и толкова навикнали с тях, че с течение на времето станали съвсем храбри и небрежни и някои от тях заплатили това с живота си.

Ели продължи да чете. Изглежда, че светът най-после беше разбрал значението на голямата жп линия. Колко щастлив щеше да бъде Нил. Той още от първия миг беше повярвал във величието на Юнион Пасифик. Неочаквано тя потръпна. Няколко букви бяха привлекли погледа й. Бяха познати и все пак изненадващи и смущаващи думи: Елисън Ли.

— Елисън Ли! — прошепна тя тихо. — Баща ми!

И тя прочете, че Елисън Ли, комисар в Юнион Пасифик и притежател на големи строителни договори с железницата, наскоро ще напусне дома си в Каунсил Блъфс и ще замине за Ню Йорк, за да се срещне с няколко от директорите на строителното дружество.

— Ако Дураде и той се срещнеха!

И тя видя нов, заплашителен облак на хоризонта на комарджията. Със своя егоизъм, своята страст и отчаянието си той се излагаше на много по-големи опасности, отколкото предполагаше. Той не можеше да се надява да я задържи още дълго като своя пленничка. Ели пак почувствува близостта на нова катастрофа.

Денят измина и пак настъпи нощ. Тя донесе неочаквана промяна. Къщата, в която сега живееше Ели, стана оживена и шумна. Дураде отново започна работа. Ели прекарваше часовете си в безмълвно напрежение. От съседните стаи и палатки се чуваха груби и високи мъжки гласове, заплетени от пиянство езици. Но в стаята, която беше непосредствено свързана с нейната, не влизаше никой. Мракът се спусна, преди Ели да заспи.