Зейн Грей
Железният път (47)

Нил чу същата история и от устата на Енклайф. Тя се различаваше от първата само в съществените подробности, относно пълното хладнокръвие на каубоя. Енклайф, който с очите си беше видял стълкновението, с положителност заяви, че действията на Лари не са били под влиянието на алкохол, а още по-малко на страстта или буйството. Енклайф описа подробно каубоя. Ясно беше, че не обикновеното държание, лицето и действията на Лари му бяха направили впечатление. Той имаше способността на англичаните да наблюдава всичко безпристрастно и заключението му беше, че Лари е действувал при положение, което не е представлявало за него нищо ново.

Нил си спомни забележката на Слингерленд в Медисин Бау и сега тя му се стори много вероятна. Тази вечер той беше задържан от Хок и много други познати. Всички искаха да говорят с него за Лари Ред Кинг.

Няколко от тексасците, които бяха посетили Бентон, бяха познали каубоя. Те бяха богати скотовъдци и не искаха да отварят уста, докато не дойде денят на заминаването им. Истинското име на Лари беше Фишър. Той имал брат — прочут тексаски бандит — на име Кинг Фишър. Всички наричали Лари Ред Фишър и когато той напуснал Тексас, имало всички изгледи да се прочуе като брат си. В Тексас за него станало горещо от момента, когато застрелял един шериф. Той бил роден стрелец и бил добре познат във всички ферми от Пфенстил до Рио Гранде. Имал много приятели, бил великолепен ездач и превъзходен скотовъдец. Никой не можеше да го обвини в лоши маниери или избухливост. Лошото му било само това, че свикнал да вади револвера си и имал постоянно нещастието да попада в кавгаджийски компании. Червената му коса често била причина за закачки от страна на пияниците, а точно тази негова обидчивост го направила опасен. В Тексас, страната на стрелците, едва ли можело да се намерят хора, които да се мерят с него по хладнокръвие, точно око и сръчност.