Зейн Грей
Железният път (17)

Пет мили, измерени по преките пътеки през върховете, ограждаха онзи участък от дългата железопътна линия, който Нил трябваше да наблюдава. Най-мъчителната работа за него беше отиването на обиколка и завръщането му. Най-вече го уморяваше постоянното затъване в мекия сняг.

Първият зимен сняг не се задържа дълго. Той остана да се белее само в най-закритите ъгълчета. За щастие на Нил, почти целият негов участък минаваше през открита местност. Но това обстоятелство му създаде през по-късните зимни месеци сериозни мъчнотии. Започна да вали сух, пухкав сняг. Навяван от вихрушките, той се наслои върху закрития от вятъра склон на хълма.

През мъчителните обиколки на първата седмица Нил основно се запозна с характера на местността и с топографията на Черман в района. Една сутрин намисли да посети съседа си — инженер Сервис. Щом стигна до прелеза на прохода, Нил забеляза, че снегът там не напълно се беше стопил. Докъдето достигаше погледът му, стръмните склонове на планината бяха покрити с бяла, ледена, непокътната покривка. Тук, горе, въздухът беше значително по-студен. Сервис щеше да страда много повече от мразовитата зима, отколкото Нил, макар че работата му не беше толкова тежка и голяма.

Той намери Сервис в колибата му, настанен удобно на топло, в най-добро разположение на духа. Сравниха бележките си и още отсега, от първия период на тяхната дейност, решиха, че трябва сериозно да се заемат с изследването на снежните навявания.

Нил обядва при Сервис и още в първите следобедни часове пое тежкия си път назад. Това посещение му показа, че Сервис по-лесно понася самотата, но много повече страда от студа, отколкото Нил беше предположил. Сервис не беше енергичен и силен човек и Нил се загрижи. От забележките на трапера можеше да се извади заключението, че зимата в планината на Уайоминг е опасна.

Ноември донесе истински бури — огромни сиви облачни маси, дъжд, град, сняг и лед. Нил разбра, че досега не е преживявал истинската зима. А когато един ден вятърът го смъкна от високия връх и го накара да забие глава в снега, видя, че заключението му е вярно. В продължение на няколко дни той изобщо не можа да напусне хижата си. Неговите наблюдения се ограничаваха само през периодите непосредствено след бурите, а останалото време така или иначе трябваше да прекарва на закрито. Научи се да се плъзга на ски и предприе пътешествие от десет мили през стръмните склонове на хълмовете, което му се стори едва ли не убийствено. Когато пристигна в колибата на Слингерленд, беше съвсем изтощен и крайно изморен, за да яде, твърде слаб, за да говори, полумъртъв, за да чуе загрижените въпроси на приятелите си и да почувствува нежните грижи на изплашената Ели.

Ако не беше толкова здрав и силен и ако не беше привикнал на умората от други упражнения, той щеше да бъде смазан от нея. Но малко по малко свикна с постоянните напрежения, стана жилав, як и издръжлив.

През един от по-меките дни, които в средата на декември започнаха да стават все по-редки, отново посети своя приятел над прохода. Намери Сервис в лошо положение. Беше наранил или счупил куция си крак при едно падане от хлъзгавия ръб на скалата. Нил загрижено опита да установи характера на раната, но не успя. Сега Сервис беше съвсем безпомощен, макар че не страдаше от особени болки. Накрая двамата установиха, че счупена кост няма, но все пак са нужни грижи и наглеждане. Нил се замисли за миг.

— Ще ви кажа нещо. Можем да ви отведем в колибата на Слингерленд, без това да ви навреди. Ще доведа Слингерленд с шейната му. Там ще имате много повече удобства и за вас във всяко отношение ще бъде по-добре.

Решението беше взето. След като направи за Сервис всичко, което беше по силите му, и го увери, че ще се върне най-много след двадесет и четири часа, Нил се отправи към долината.

Тази вечер слънчевият залез му се стори доста матов, блед и заплашителен. По-късно, когато Слингерленд му каза, че предстои буря, той разбра значението на това явление. Още преди да бе паднал здрач, се изви вятър, който стенеше в клоните на дърветата като хор от демони. Траперът поклати рошавата си глава:

— Звучи дяволски лошо!

Стенанието на вятъра се превърна в ридание, а риданието — в рев.

Обхванат от неочаквано безпокойство, Нил излезе навън и Слингерленд го последва. В долината се сипеше лек, сух и пухкав сняг. Вятърът пронизваше. Слингерленд извика нещо, но Нил не можа да го разбере. Когато отново се намериха в колибата, траперът кратко каза:

— Близард^[1]!

Нил се смути.

— О, няма смисъл да се тревожите за Сервис — увещаваше го Слингерленд. — При близарда не можем да се качим, и свършено. Може би положението не е толкова лошо. Не бих могъл да твърдя нищо с положителност.

Тази вечер дори и Ели не можа да развесели Нил. Дълго след като другите си бяха легнали, той поддържаше огъня и се вслушваше в шума на развилнялата се буря. Когато огънят малко отслабна, в колибата стана необикновено студено и това показа, че температурата навън непрекъснато спада. Все пак, когато се зави в одеялото си, той още не беше загубил надежда.

Утрото настъпи, но в колибата все още беше тъй мрачно, както и през нощта. Ослепителна, носена от вихрушката снежна маса закриваше слънцето.

Близардът бесня четиридесет и осем часа. Когато най-после снеговалежът престана, студът се засили дотолкова, че Нил предположи, че температурата е най-малко четиридесет градуса под нулата. Траперът беше на мнение, че са шестдесет. Беше невъзможно да се напусне колибата преди времето да омекне поне малко.

Най-после, на петата сутрин, Слингерленд се съгласи да опитат да се притекат на помощ на Сервис. Лари поиска да ги придружи, но Слингерленд го посъветва да остане при Ели. Двамата мъже тръгнаха на ски, увити добре, теглейки след себе си шейната. Снежните преспи бяха покрити с ледена кора, която улесняваше напредването им. С пристигането им на билото ги посрещна северният вятър. Въпреки дебелото облекло, на Нил се стори, че чувствува как мозъкът на костите му замръзва. Вятърът пронизваше. Понякога двамата мъже трябваше да напрягат всичките си сили, за да задържат шейната, която всеки миг можеше да се изплъзне от вкочанените им ръце. Бореха се срещу бурята, която ги караше да правят на всеки две крачки една назад. По откритите височини не всякога можеха да се задържат на краката си. Най-после, след дълги часове на отчаяни усилия, те прекосиха билото, добраха се до защитен от вятъра склон и се отправиха към землянката на Сервис.

На някои места вятърът беше отвял снега и над него се подаваха голи скали. Над землянката не се издигаше дим. Тя имаше вид на постройка, в която през цялата зима не е живял абсолютно никой.

Нил погледна загрижено Слингерленд.

— Пригответе се за най-лошото, синко — каза ловецът. — Нямаме време за губене.

Отвориха вратата, наведоха се и влязоха. Първият поглед на Нил се отправи към огнището, в което от няколко дни вече не беше горял огън. Снегът беше навлязъл в колибата, навят от вятъра на купчинки. Върху походното легло одеялата покриваха Сервис и скриваха лицето му. Двамата мъже разбраха какво го беше сполетяло.

— Замръзнал!

Сервис лежеше вкочанен, бял като мрамор на леглото. На лицето му нямаше никаква следа от болка.

— Заспал е… и вече не се е събудил — каза Слингерленд.

— О, защо не останах при него!

— Много късно е, момчето ми. Доста добри младежи ще намерят смъртта си, преди проклетата железница да бъде напълно довършена.

Нил започна да търси писмата, бележките и ценните предмети на Сервис, които трябваше да предаде на инженерния щаб.

Слингерленд намери мотика и лопата, които, както Нил си спомни, бяха послужили на Сервис при построяването на заслона му. С тези инструменти двамата започнаха да копаят замръзналия пясък и чакъл, за да приготвят гроб за мъртвеца. Струваше им се, че копаят в скала. Най-после донякъде успяха да свършат работата си. Увиха Сервис в одеяло и в едно насмолено платно, спуснаха го в насмолената земя и бързо го заровиха.

Още един безимен гроб! Нил беше видял вече девет такива. Този се намираше на планинския склон, на не повече от сто крачки от линията.

— Слингерленд! — извика Нил. — Железният път ще мине от тук! По него денонощно ще се носят влакове и пътниците ще гледат през прозорците. Млади хора, които търсят щастието си, младоженци в медения си месец, хиляди хора, заети и щастливи със собствената си работа, изпълнени от собствения си живот — ще минават край гроба на бедния Сервис и никой няма да знае къде точно се намира той!

— Ех, синко, човечеството винаги е давало жертви при големите си дела — отвърна траперът мрачно.

Вятърът, който сега духаше в гърбовете им, ги заведе почти без труд до колибата на ловеца. Решиха да премълчат пред Ели за нещастния случай. Така завърши най-студеният, най-тежкият и най-мрачният ден, който Нил някога беше преживял.