Зейн Грей
Железният път (65)

Когато Нил пристигна обратно в Бентон, беше нощ. Бентон и западна нощ! Той сякаш ги беше забравил. Гъста тълпа от хора се блъскаше към влака. С голяма мъка Нил успя да стигне до стъпалата. Но това вълнение, бързане и хаосът от високи и пресипнали гласове по това време в околността на гарата бяха необикновени дори за трескавия Бентон. Всички мъже носеха със себе си багаж. Нил изкрещя няколко бързи въпроса в ушите на минаващите, докато най-после един го чу и му отговори.

— Последната нощ на Бентон!

Изведнъж всичко му стана ясно. Големият и дяволски лагер преставаше да съществува. Той беше съсипан, изоставен, обезлюден. Хората бягаха от него на стада. За по-малко от четиридесет и осем часа всичко онова, което беше представлявало Бентон — живот, злато и мъки, — беше събрано и отнесено, за да бъде сътворено в нов, по-голям и последен лагер — Роринг Сити.

Неочакваният скок на Нил от хубавата столица в тази мрачна, мръсна и шумна дупка отново подействува на чувствата му.

И докато настроението му все повече се разваляше, в гърдите му се появи старата болка — споменът за Ели Ли и страшното съмнение дали е жива или не. Оттатък лагера се издигаха тайнствените, мълчаливи и непроменливи хълмове. Той щеше да почувствува голямо облекчение, ако знаеше, че тя се намира сред тези хълмове — жива или мъртва. И точно това го плашеше в Бентон.

Започна да се разхожда безцелно из града, докато стана късно и се умори. Всички салони и локали блестяха ослепително. По едно време чу пресипнали гласове и изстрели от пистолети, а след това глух и гръмлив глас на голям револвер. И чудно, този шум го накара да потръпне! Всичко това звучеше съвсем необикновено. Той се извърна, без да знае какво да прави и къде да отиде. Не му се спеше. Най-после влезе в една комарджийница, където беше приет в кръга на познати вече нему играчи.

Беше последната нощ на Бентон и във въздуха се носеше нещо заплашително и страшно.

Нил се увлече от късния час и от играта. Той почти се беше забравил, когато по рамото му се плъзна бяла, украсена със скъпоценности ръка и го докосна нежно. Той чу, че някой тихо прошепна името му. А когато вдигна глава, видя над себе си зачервеното и обхванато от странен блясък лице на Бюти Стентън.