Зейн Грей
Железният път (57)

Дураде влезе. Изглеждаше изтощен. Очите му блестяха, ръцете му трепереха, а на лицето му се виждаше онзи странен блясък, с който той сияеше, когато биваше задоволена комарджийската му страст.

— Ели, часът удари — каза той. Погледът му сякаш се плъзна в миналото.

— Какъв час?

— Да последваш стъпките на майка си.

— Не ви разбирам.

— Да се разхубавиш!

Ели разбра смисъла на думите му, но цялото й същество въставаше срещу тази отвратителна мисъл.

Дураде се засмя. Да, той се беше променил. Волята му беше отслабнала. Той беше попаднал под мощното влияние на Бентон.

— Нима ти липсва суетност?… Ще трябва да подчертаеш повече красотата си… Вчеши косата си по-добре. Облечи си бяла блуза. Отвори я около шията си… Не помниш ли как правеше това майка ти?

Ели впери поглед в него и бавно побледня. Кризата, от която тя толкова много се страхуваше, беше настъпила.

— Ах, как изглеждаш! — извика Дураде. — Като призрак… Същата като нея… когато преди години за пръв път й направих това предложение.

— Вие искате да ме използувате… както правехте това с майка ми! — заекна Ели.

— Да. Но няма защо да се страхуваш, детето ми, защото аз ще избирам добре мъжете, които ще те виждат. И винаги ще бъда при теб.

— Какво трябва да правя?

— Приготви се, преди да се стъмни напълно. Ще пратя да те повикат.

— Сега зная защо ви е мразила майка ми — извика Ели. За пръв път тя почувствува, че мрази този човек, и омразата й даваше сили.

— Тя ще съжалява за това, а не по-малко и ти — ревна той сърдито. И неволно потръпна, сякаш боднат от острието на нож. Това беше последвано от неочаквано движение. Удари Ели с длан през устата — ударът беше тежък и едва не я повали на пода.

— Не искам да чувам никога това нещо — извика Дураде като луд и напусна помещението, без да заключи вратата.

Ели пипна устните си. Бяха окървавени. Тя почувствува собствената си топла и солена кръв. И в този миг в нея се събуди нова сила, ново чувство, което сложи край на всички колебания. Да, на нея й беше нужен точно такъв удар, за да се опомни.

„Все някога Нил или Лари ще посетят този локал — каза си тя и пулсът й заудря по-бързо, — а ако не дойдат, ще си намеря друг защитник, човек, на когото ще мога да се доверя.“