Зейн Грей
Железният път (38)

— Влез! — извика Нил.

В стаята влезе началникът. Строгите черти на генерал Лодж бяха смекчени от усмивка. След това той ги изгледа изненадан.

— Нил, та сега вие сте друг човек!

Нил се засмя.

— Ето причината — каза той и посочи към зачервената Ели.

— Синко, не биваше да хвърлям коза си, за да те върна на работа — каза генералът.

— О, ако го бяхте направили по-рано!

Ели стана. Тя освободи с известна мъка пръстите си от ръцете на Нил.

— Сигурно ще си поговорите — каза тя и избяга от стаята.

— Прелестна девойка, Нил. Всички сме влюбени в нея. Дойде при нас една нощ и ни помоли за подкрепа. Търсеше вас. Не говори много. Ние знаем само, че тя е девойката, която сте спасили горе в планините, и че е избягала от пленничество. Крие се денем и нощем. И мълчи. Но ние знаем, че се страхува от някого.

— Да, така е — отговори Нил сериозно. След това разказа накъсо на Лодж историята на Ели, както току-що я беше чул от устата й.

— Необикновена история — каза генералът. — Какво смятате да правите?

— Ще я държа тук скрита. Тук е най-сигурното място за нея. Сега тя е заобиколена от войски.

— Така е. Но не се знае какво може да се случи. Ако бихте могли да я изпратите в Омаха…

— Не, не — отговори Нил възбудено. Той не можеше да се помири с мисълта за раздяла с Ели точно сега, когато пак я беше намерил. Освен това предложението на началника му напомняше за възможността и баща й да се появи на сцената. Тази мисъл беше съпроводена от смъртен страх.

— Разбирам чувствата ви. Бъдете спокоен, Нил.

Нил побърза да промени темата.

— Чух, че инженерите са се натъкнали на препятствие — каза той.

— Да, ние заседнахме. Касае се за техническа задача, която се надявам и очаквам да разрешите…