Зейн Грей
Железният път (60)

Нил предчувствуваше, че скоро ще получи тъй дълго очакваното повишение. За такава възможност не му бяха говорили нито началникът, нито Бекстър, но с бързото напредване на работата те поверяваха на младия инженер все по-важни инспекции.

Много отдавна той беше доказал своята особена дарба в разрешаването на мъчни технически задачи. С течение на времето, доверието в неговите способности се беше затвърдило. Пращаха го на различни места и резултатът беше всякога положителен. Генерал Лодж се допитваше до него за съвет, Бекстър се уповаваше напълно на неговата преценка, а младите инженери се учеха от него. Когато Бекстър биваше изпращан с помощниците си в планината, на Нил се отваряше огромна работа. Но въпреки това той успяваше да я свърши и вечерта заминаваше за Бентон.

Бентон обаче беше препълнен, твърде променлив и прекалено тайнствен, за да бъде претърсен в един къс срок. Нил носеше непоколебимо бремето си, макар то от ден на ден да ставаше по-тежко. И спасението идеше точно от прекомерния труд около постройката на линията.

Една сутрин той отиде в телеграфната станция, понеже очакваше заповеди от генерал Лодж. На гарата намери специалния влак на началника.

— Нил, аз трябва да отида в Омаха — каза Лодж. — Страхотен хаос! Директорите пак се бунтуват!

— Защо?

— Разбира се, заради разноските по строежа. Какво друго? Нил, мъчнотиите от ден на ден се увеличават. Ще ви дам една задача, от която косите ви ще побелеят.

— Да видим — отговори усмихнато Нил.

— Спомняте ли си за измерването на номер 10? Там, в предпланините, преди повече от две години!

— Няма изгледи скоро да го забравя.

— Е, добре, линията се намира вече само на двадесет мили от номер 10. Мостът скоро ще бъде стигнат, а там няма нито един устой.

— Как?

— Не зная. Получих съобщението едва снощи. Интересен документ. Ето! Прегледайте го спокойно… Доколкото съм осведомен, там от месеци работи голямо отделение наши хора. Построили са много устои, но всички са потънали.

— Потънали ли? — извика Нил. — Гледай ти загадка!… Господин началник, аз ръководих измерването. И никога няма да забравя как се измъчих тогава…

— Възможно е да сте направили някаква грешка.

— Разбира се — отговори Нил бързо. — Но преди да повярвам в това, трябва да видя всичко със собствените си очи. Тази работа не беше никак лесна, а точно такива задачи ми доставят удоволствие.

— Е, добре, тогава идете там да си доставите още едно удоволствие.

— Това значи, че трябва да лагерувам на открито. И да не мога да се връщам вече в Бентон.

— Да. Но какво значение има това за вас? — Острият и сериозен поглед на генерал Лодж се спря върху Нил. — Чух да се споменава името ви във връзка с известни комарджии, момчето ми, а разказват и за Бюти… за Бюти Стентън!

Нил извърна за миг лицето си настрани и замълча. Локомотивната свирка пропищя. Чиновникът от гарата извика нещо на генерал Лодж. Началникът вдигна ръка и заповяда да се забави малко тръгването.

— Аз потеглям — каза той бързо. — Нил, вие вземате номер 10.

Нил се почувствува обхванат от дълбоко вълнение.

— Кои са инженерите?

— Блейк и Кофи. Не ги познавам.

— Кой е предприемач?

— Не знам. Във всеки случай той е хвърлил в тази работа куп пари. И нищо не е направено. Лоша работа!

— Сега всичко ще бъде довършено, господин началник — каза Нил с твърда решителност.

Генералът скочи във влака, който бавно потегли. Нил го проследи, докато той излезе от гарата, и с благодарност в сърцето си даде сметка, че му е поверена голяма задача и че предчувствията му за скорошно повишение не са били неоснователни. След малко щеше да потегли работническият влак на запад. Нил побърза към жилището си, за да събере малкото си имущество. Лари спеше на походния си креват. Нил го разтърси.

— Събуди се, мързеливецо!

Лари отвори очи.

— Какво има? Ден ли е или нощ?

— Заминавам, Лари, получих важна задача.

— Това ли е всичко? — промърмори сънливо Лари. — Ба, аз винаги си знаех, че един ден ще те направят главен инженер.

— Слушай, момчето ми — гласът на Нил стана несигурен. — Ти трябва да изтрезнееш и да отваряш добре очите си, докато се върна пак в Бентон.

— Не се грижи.

— Благодаря ти, стари приятелю! А сега, довиждане. Трябва да бързам.

По пътя към града Нил срещна Плейс Хок, който въпреки нощния си живот ставаше рано. Нил беше развълнуван и увлечен от неочакван подтик. С няколко думи той разказа на Хок за Ели Ли — за нейното изчезване и за предположението си, че се намира някъде в Бентон — и помоли играча да отваря очите и ушите си.

Хок изглеждаше изненадан и същевременно зарадван от това доверие. Той заяви, че ще направи всичко, което е по силите му, за да помогне на Нил.

Нил трябваше да тича, за да успее за влака. Един мускулест ирландец му протегна ръка и му помогна да скочи на стъпалото.

— Качвай се горе. Така!

Нил се намери заедно с чантата, пушката и одеялото си върху платформата на открития вагон, покрита със сандъци. Срещу него се беше облещил старият фигурант Касе с неизбежната къса, черна лула в устата.

— По дяволите, та това е старият ми приятел Нил!

— Как си, Касе?

— Чувствувам се отлично като войник… Но чух много нови работи за вас, момчето ми.

— Нови?

— Да, вие напредвате. Генерал Лодж лично съобщи на началника ни, че ви е поверил номер 10.

— Да. Какво знаете за цялата тази работа, Касе?

— Не особено много. Имах там един приятел, зидар. Казва, че когато потокът пресъхне, основа има, но придойде ли водата, всичко се изгубва.