Зейн Грей
Железният път (52)

Дълъг и лек наклон през голямата пустиня водеше от Бентон до следващата станция — Медисин Бау. Железопътното трасе следваше наклона и изчезваше като тънка ивица на хоризонта. Очакващите работници бяха видели да се издига стълбец дим над този хоризонт, а след това под него се показа тъмен и плосък предмет, който бавно пъплеше към гарата. През гъстата навалица премина неспокоен шепот. Влакът вече се виждаше. Но той би могъл да бъде и предвестник на нещастие и затова у всички настъпи известна промяна — те бяха обхванати от нервно и мрачно нетърпение. Малко по малко разпръснатите групи се събраха по на гъсто и поток от хора се втурна напред. Работниците бяха започнали да се борят за по-добри места, по възможност по-близки до вратата на вагона със заплатите.

Влакът пристигна. Слезлите от него войници се настаниха около вагона, за да пазят ред. От гъстата навалица започна да се отделя поток от хора, които влизаха от едната му страна и излизаха от другата.

Едрият копач и пияница Бейтс беше първият, който получи малка част от златните купове, които този ден бяха изнесени от вагона.

Още преди половината от работниците да бяха получили заплатите си, Бейтс лежеше мъртъв върху един посипан с пясък подиум, убит при пиянско сбиване.

Ирландецът Майк получи своите тридесет долара.

Коларят забрави да изпрати пари вкъщи.

Приятелят му пропусна да плати костюма си.

Бенди въпреки всичките си клетви беше изтичал право към игралната маса.

А Франк, който последния път се беше напил, сега си беше спомнил за своята жена и момиченцето си и беше изпълнил дълга си.