Зейн Грей
Железният път (19)

Нил и Кинг яздеха със съвсем малко багаж, без товарни животни и при изгрев-слънце се намериха на широкия път.

По него вече се виждаха ясни следи от непрекъснато движение. Пътят се беше превърнал в шосе. Пресни следи от волове и коне, от колелата на коли, от загаснали лагерни огньове, разхвърляни клони, които бяха служили за закрила срещу вятъра — всичко това свидетелствуваше за усилване на движението.

Цялата тази местност влизаше в индианската територия. Нил и приятелите му не знаеха дали сиуксите са напуснали зимния си лагер и са поели бойната пътека. Но тяхната територия беше голяма и те не можеха да бъдат навсякъде. Затова Нил и Кинг поеха риска върху себе си, както и множеството други пътници, чиито следи виждаха по шосето. За тях опасността дори беше по-малка, защото имаха бързи и сигурни коне.

По смрачаване вече бяха изминали шестдесет мили и без произшествия, напълно невредими, стигнаха форт Фетърмен. Тук Нил получи заповед да се отправи колкото може по-бързо в Норт Плейт, за да получи от там нареждания. Нил научи, че през последното лято е построено ново разстояние от четиридесет километра и че по него, западно от Омаха, вече се движат влакове. Сърцето му заби по-силно. Много седмици наред той не беше чул нищо хубаво за големия план на Юнион Пасифик. И сега неочаквано идваха радостните новини: линии, влакове! През тази пролет работниците по трасирането и онези, които поставяха релси, бяха изпратени много по-напред и работеха в нови местности. Слуховете, които се носеха из форта, показваха, че новото разстояние се строи особено бързо. Но най-парливият въпрос бяха сиуксите. Те, както се очакваше, това лято щяха да напуснат планините си, за да създадат много неприятности на войските.

В Норт Плейт, който тогава не беше нищо повече от лагер, се намираше само Бекстър и един куц землемер без никакви помощници. Поради това той посрещна Нил и Лари с отворени обятия. Работа за през цялото лято в горещата пустинна равнина — това бяха изгледите за Нил. Но той трябваше да се подчини на неизбежното. Работеше, както винаги, с онази енергия и сръчност, която го правеше ценен за началниците му.

Лятото и ранната есен преминаха. Нил беше извикан в Омаха. Тази новина беше като удар. Той се надяваше, че ще може пак да прекара зимата сред хълмовете на Уайоминг, и това разпореждане го смаза. Младият инженер едва не напусна службата си. Струваше му се невъзможно да преживее толкова дълго време, без да се види с Ели Ли. Това назначение обаче отново му откриваше широки възможности. Нил беше ръководил измерването на мостовете в планините на Уайоминг и сега беше нужен в бюрото на щаба, където се изработваха плановете и скиците. И той отново се подчини на неизбежното, като реши да поиска да бъде пратен през пролетта на най-предния фронт на линията. Лари Ред Кинг отказа твърдо да отиде по на изток. Нил предполагаше, че е отгатнал причините.

— Ще се скитам тук и ще те чакам — каза каубоят. — Върви по работата си, стари момко. Един ден ще преуспееш.