Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Western Union, 1939 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Мусаков, 1947 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Светослав Иванов (2022)
Издание:
Автор: Зейн Грей
Заглавие: Железният път
Преводач: Владимир Мусаков
Година на превод: 1991
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Тренев & Тренев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1991
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Военно издателство
Редактор: Иван Тренев
Художествен редактор: Лили Басарева
Технически редактор: Галя Балабина
Художник: Емилиян Станкев
Художник на илюстрациите: Ил. Линдер
Коректор: Янка Енчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8524
История
- — Добавяне
В интерес на своето търсене Нил стана близък приятел с Плейс Хок. Енклайф също търсеше компанията му и затова той започна да посещава често любимите заведения на тези двама мъже. С Лари те дойдоха по-мъчно до съгласие. Каубоят вече навсякъде предизвикваше възбуждение. Появата му пораждаше известна нервност и не предразполагаше към добро настроение. Защото Лари, въпреки че винаги говореше с приятния си провлачен глас и се преструваше на любезен безделник, правеше чест на името, което му бяха оставили тексасците. Неговите блестящи сини очи, които гледаха със студен, проницателен и твърд поглед от кафявото му лице, огненочервената му коса, достойната му фигура и големите револвери, които се люлееха на пояса му — всичко това беше толкова характерно, че присъствието му никога не можеше да остане незабелязано. Бюти Стентън твърдеше, че каубоят ще разсипе локала й, и се страхуваше от него. Но Нил се съмняваше в това. Всички, и добри, и лоши локали цъфтяха в Бентон.
Чудно беше, че тази красива и порочна жена се страхуваше от Лари, а изпитваше тайни симпатии към Нил. Той не би забелязал това, ако не беше сухият хумор на Хок и любезното равнодушие на Енклайф, който долови у Нил свой съперник. Техните думи, както и почти всичко онова, което говореха хората, влизаха през едното ухо на Нил и излизаха през другото. Какво го интересуваше всичко това? Примамливостта на локалите не го възбуждаше. Той ги посещаваше, както ходеше и навсякъде, с единствената цел да намери някаква следа, някакъв ключ към загадката.
Плейс Хок намери няколко стари познати между гостите, които бяха дошли от Сен Луи, за да преценят обстановката в Бентон и може би да вложат парите си в някакво предприятие. И той чистосърдечно заяви, че тяхното посещение няма да се забележи, ако не се освободят от излишните си дребни пари. С това се започна игра, в която залозите бяха доста големи. В нея участвуваха Нил, Хок и петима от гостите.
Голямата игра привлече доста наблюдатели. Гости те се държаха доста прилично. Те пиеха много и равнодушно губеха, което възбуди интерес дори в Бентон. Щастието на Нил се колебаеше. След това той изгуби всичко и се принуди да вземе заем от Хок.
Горе-долу по това време в залата влязоха Бюти Стентън, Ръби и още една жена и за голяма радост на новите гости, вниманието им беше привлечено от играта. После съвсем неочаквано се появи и Лари Ред Кинг, приближи хладнокръвно, небрежно, с недопушена цигара в устата, като спокойно наблюдаваше хората със светналите си и проницателни сини очи.
— Този ли е? — прошепна един от гостите.
— Да, това е Ред — отговори Хок. — Надявам се, че той не търси някого от господата.
Те се засмяха, но смехът им не звучеше съвсем непринудено.
— Поканете го да играе — каза друг.
— Не — отвърна Хок. — Ред играе нечестно и ще бъде много неприятно, ако някой от вас го улови.
Играчите отново се увлякоха с покера.
Но Нил вече не се отдаде изцяло на играта. Лари беше тук и Нил се чувствуваше неудобно. Ръби стоеше до него, вперила някак тайнствено полуразтворения си поглед към ръцете му, а Бюти Стентън застана зад стола му.
— Аз ви нося щастие — каза тя и постави ръка на рамото му.
И наистина, везните се наклониха в полза на Нил. Капризното щастие изведнъж се обърна и Нил получи цяла серия карти, които струпаха хълмчета от злато и банкноти пред мястото му и събраха още повече любопитни около масата. Когато играта свърши, Нил беше спечелил три хиляди долара.
— Виждате ли! Аз ви донесох щастие — прошепна Бюти Стентън на ухото му. От другата страна на масата Ръби се усмихваше подигравателно и мъчително.
— Аха, струва ми се, че ти напълни добре джобовете си — каза Лари провлачено, когато Нил се приближи до него. — Ще трябва да ми заемеш малко пари, момчето ми.
Нил погледна Лари, а след това момичето. Тя сведе поглед.
— Ръби, какво ще кажете за каубоя? — запита той.
Момичето мълчеше.
— Реди, какво ще кажеш за момичето? — продължи Нил.
Лари наблюдаваше приятеля си приятно изненадан.
— Мисля, че това беше влюбване от пръв поглед — каза той.
— Аз съм свидетел на думите ти! — извика Нил бързо. — Току-що спечелих три хиляди долара. Искаш ли да вземеш тези пари и да заминеш на запад, за да започнеш нов живот?
— Искате да кажете той и Ръби! — извика Бюти Стентън. По бледото й лице се беше появила лека червенина.
Сега за Нил не беше чудно, че я бяха нарекли вместо Бети — Бюти[1] неслучайно, Бюти Стентън.
— Да, той и Ръби — отговори Нил твърдо. — Тръгнал си по лош път, но си още млад. Никога не е късно. С тези пари можеш да си купиш ферма и да започнеш отново!
— Уискито трябва да ти е подействувало, момчето ми! — промърмори Лари.
Момичето поклати глава.
— Много късно е — каза то тихо. — Ела, Бюти, ще потърсим мъже, които говорят за алкохол и жени.
Нил бавно протегна ръката си и я улови точно тогава, когато се готвеше да тръгне. Той я погледна твърдо в очите.
— Вие не сте страхливка — каза той. — Вие сте храбро момиче. Искате да играете играта докрай… Но вие, изглежда, се боите от думите на честен човек.
— Не, аз не се страхувам нито от думи, нито от мъже. Вие обаче сте глупак и фантазьор.
— Ръби, вие се заблуждавате! Никога не е късно.
— Много късно е! — отговори тя с разтреперени устни.
Нил не само долавяше, но и чувствуваше надмощието й над себе си.
— Никога не е късно! — извика той развълнуван. — Аз мога да ви докажа.
Тя го погледна мълчаливо. Дивата Ръби от Бентон беше изчезнала и на нейно място стоеше духът на друга жена.
— Ти си пиян, момчето ми! — извика Лари и посегна към пояса си.
Миришеше на буря.
— Аз вече на няколко пъти ви предложих — каза Нил. — Този е последният… Кажете ми истината: мога ли да ви откъсна от този живот?
Момичето мълчеше. После то каза с колебание:
— Мене ли?… Как?
— Вие с Лари отхвърлихте първия ми план… Позволете ми да ви намеря някъде ново отечество, в някоя друга страна, при други хора.
Настъпи тежко мълчание. Устните на Ръби леко потръпваха.
— Не мога да приема — каза най-после тя.
Не се помъчи да му благодари, но очите й никога не го бяха гледали така. След това тя напусна залата.