Зейн Грей
Железният път (45)

Ударът за Нил беше страшен. И все пак той не падна духом. Не обърна внимание и на мнението на загрижените си приятели, че Ели слепешката с избягала от горящата колиба и е попаднала в ръцете на сиуксите. Нил отиде с трасировачите в лагера им и не се изненада, като откри, че керванът, който беше почивал наблизо, беше заминал. Той проследи дирите му до следващия лагер и след това ги загуби между многото следи от коли по шосето. На следния ден измина грамадното разстояние до Бентон с кон. Но всички търсения и разпитвания останаха напразни. Нил отново беше обхванат от грижи, нещастие и отчаяние. Но той и не мислеше да се откаже от борбата. Спомни си всичко, което Ели му беше разказала, и едва сега схвана истинската същност на думите й. Мисълта, че е паднала отново в ръцете на Дураде, донякъде го утешаваше и му даваше малка надежда. По този начин нямаше да бъде поне в ръцете на негодници като Фресно. Тази надежда колкото и да беше отчаяна, даваше сила на Нил и го караше неуморно да търси изгубеното момиче, щом работата му даваше няколко свободни часа.

И Нил започна всяка вечер, след уморителната си работа през деня, да се връща в Бентон с работническия влак. Ако Ели беше още жива, тя непременно щеше да бъде там.