Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (9)

Измислици

Алберт, когато беше малка, непрекъснато се оплакваше от всичко и от всички. „Даниел ме ощипа, Венсан ми взе молива…“ Увлечена в измишльотините си, тя ни заяви: „Котката ми каза лайно!“

Къщата в Ге-дьо ла-Шен, близо до гората, помни един славен ден, когато една дива свиня прекоси поляната, следвана от кучетата на чифликчиите. Децата много се развълнуваха от тази случка. Алберт разказваше: Видях един глиган, видях едно глиганче! Глиганката учи кучето на господин Брос. Забелязвайки, че я слушаме любопитно и доверчиво, тя добави между другото: „Видях един слон…“

Жил и Пиерет идват на вечеря у дома. Случайно отварям едно чекмедже с неразпечатани писма, сметки, актове, съобщения за данъци, няколко призовки от съдия-изпълнителя.

— Мислех, че подобни неща са се случвали само по времето на Балзак — казва Жил със смесица от възхищение й ужас.

Малко се сконфузваме като всеки, който открива у себе си неизвестен талант. Не бива да се увличаме.