Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (69)

Лъжицата за сладко

Долорес грабва лъжицата за сладко, чийто наклон (изчислен от производителя да събира точно образуваната пяна), се е сплескал в прекалено ниското чекмедже, където тя я пъха. Един удар с ръка — прас! — тя оправя алуминиевия кръг. Свършва с нея. Още един удар — тряс! — и отново сплесква лъжицата, за да я върне в чекмеджето. След десетина „прас“ и „тряс“ изтормозената лъжица се счупва. Трябва да се замени.

— Ама пък са адски слаби! — казва Долорес. — Вярно, че ако не бяха, нямаше да мога да ги прибирам.

Рушителка на чаши, неспособна да пренесе течност, без да излее половината, цяла в рани и цицини, в лепило, в мастило, в бои, дете, което вечно разпилява яденето, тича, крещи, буйствува, пада, реве, пее, смее се и плаче едновременно, така че не е възможно да се разграничат у нея веселие и подсмърчане, Полин бе удостоена от момчетата с ново име „Попо Катастрофата“. Възхитена е от него.

— Ако стана певица, това ще ми бъде псевдоним — казва Полин.