Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (39)

Момичетата

Даниел води понякога момичета в къщи. Те свирят, вечерят, гледат телевизия с нас, после все по-рядко се мяркат и накрая изчезват. На нас ни е мъчно за тях. Щом се появят, ние с жар съчиняваме цял роман. Къде я е срещнал? Свири ли тя на нещо? Пее ли? Обича ли деца? Веднъж дори, зърнала руса коса през открехнатата врата, Полин извика:

— Сгоди ли се най-после, Даниел?

Даниел смята, че такъв сърдечен прием има и добра, и лоша страна. Истината е, че ние пламваме с него, но не угасваме толкова бързо. Мъчно ни беше за една, а после и за още една Мишел, за Мариан, за Фани. Симон ни утеши, не обичахме Паскал. Сара много ни хареса, помолихме Даниел да ни остави поне време да я опознаем.

— Защо вече не се срещаш с Жанин? — въздиша Полин. — Ние толкова я обичахме…

Даниел понася търпеливо нашите вълнения. Но от известно време, когато довежда някое момиче в къщи, ме предупреждава:

— И да не се привържеш пак! Не е сериозно. Никакви чувства!

Той казва още:

— Не смея да доведа приятелите си в къщи, защото вие ги посрещате толкова сърдечно, че като ми се прище да ги разкарам, не мога.