Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (29)

Поетични вечери. Възпитанието

Това, което наричаме малко високопарно поетични вечери, в същност е голяма разноска за нас. Необходими са ни портокалови бисквити и медени курабийки, сладкиши с джинджифил и кисели бонбони, може и американски шоколадови бисквити („Гвоздеят на вечерта“, казва Полин), както и кока-кола или плодови сокове, и голяма свещ, поставена на подноса, спокойна вечер, когато всички са се отпуснали, с една дума, необходими ни са много работи, за да преценяваме поезията. Всички тези условия ги осигуряваме веднъж на две седмици. Тогава се настаняваме на моето легло, огромен сал, преминал през какви ли не промени, върху който винаги можем да се срещнем.

Понякога разглеждаме важни проблеми. В навечерието на празници четем библията; но най-често четем любими поети, най-безразборно. Даниел, който има много хубав звучен глас, се специализира върху Виктор Юго. Дикцията му е великолепна.

Жак предпочита по-саркастичен тон, затова чете Сандрар. Алберт е гореща почитателка на Арагон, а Венсан чете поеми, преведени от китайски от Клодел с пленителна изтънченост. Полин казва: Най-хубавите поеми са „Заспалият Бооз“ и „Пушената херинга“. Смешен подбор, който много и подхожда.

— Интересно е как при такова възпитание децата ти не знаят правопис — казва моята приятелка Жан.

И наистина случва се Алберт, която на единадесет години обяснява съвсем точно трудни изрази, да напише телефон с „и“. А Венсан, който е незаменим в измислянето на игрословици, дращи като котка и не съгласува правилно причастията. Така е, защото когато обяснявам Маларме на Алберт и тя се забавлява, като че ли решава кръстословица, аз също се забавлявам и рядко се сещам да правим диктовки, който й са необходими. Така е, защото, докато пеем балади, обсъждаме филми, преценяваме рисунки и разни други работи, аз все забравям да проверя чантите им и да погледна тетрадките им…

Оттам и неясното угризение, което ме измъчва. „При такова възпитание.“ Жан сигурно смята, че Маларме и китарата, безредието и вероучението, животните и поезията представляват част от някаква възпитателна метода, която тя не одобрява, но уважава в нея съзнателната воля. Уви! Нима аз възпитавам децата си? Може би е време да се замисля за това.

Една дама каза веднъж пред мен: „Добре гледаното дете се познава по обувките.“ Изчервих се.