Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (10)

Конфирмация

В шест без четвърт Венсан спокойно заявява:

— След четвърт час трябва да бъда в църквата. Долорес вдига нос от вестника и също спокойно пита:

— Защо?

— Трябва да бъда там заради конфирмацията.

— Божичко!

Вестникът пада, Долорес пребледнява.

— Защо не каза по-рано?

— Загубих листчето.

Няма време за вайкания. В миг Венсан е сграбчен, измит, сресан. Няма подходящ панталон, а само дънки — той ги навлича набързо.

— Тичай!

— Трябва ми кръстник — заявява наивникът.

— Ами татко ти не е тук. Остават само пет минути! Ами…

В този момент Даниел излиза от бърлогата си рошав, с дълги коси, с риза на цветя и с червена жилетка.

— Бързо в църквата!

— Това е против моите убеждения — заявява младият човек.

Очите на Венсан се изпълват със сълзи.

— Значи, само аз ще ида без кръстник?

Даниел мърмори, но тръгват двамата. Пълно е с народ. Моряшки костюмчета, папионки, бащи, кръстници, чичовци, съзнаващи своя дълг. Даниел изтръпва, като вижда, че трябва да мине с ризата си на цветя пред множество прилично закопчани сака. Иска да се закопчее; липсват две копчета. Дали да поиска от някого гребен; докато се колебае, става късно. Върви силно смутен след брат си в дънки под изненаданите, възмутени погледи. Венсан в най-добро разположение коленичи, отговаря и се връща на мястото си, няма представа какво вълнение е предизвикал в енорията. Научих всичко това от Даниел вечерта, като се прибрах.

— Да не каже нищо!

— На какво прилича това, лошо дете!

— Много важно — заявява Венсан и разтваря широко хубавите си очи. — Нали получих благословия.

На другия ден кюрето прекъсна заплетените ми обяснения.

— Няма нищо, мое дете. Беше много мило (пауза), всевишният сигурно малко се е стреснал…

На баща си, който го мъмри, Венсан казва:

— Нали в енорията трябва да има едно бедно дете, татко.

Хумор?…