Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (34)

Какво предизвиква възпитанието

Ще ми кажат, че децата ми са много лошо възпитани. На тринадесет години аз мислех, че децата се раждат от пъпа и носех бели чорапи в неделя. Не виждам нищо лошо в това, че на десет години Алберт знае какво е аборт и че можеш „да имаш бебе, без да си омъжена“. Трудното е да й обясня кое е идеално, без да я огранича, да я науча да съди, но да умее да различава кое е ценно.

— Ти нали си се развеждала, мамо? — пита Полин.

— Да.

— И това лошо ли е?

— Не е идеалното.

— И твоя ли беше грешката?

— Когато не се разбираме с другите, грешката винаги е и наша.

— Ти нали не си била омъжена в църква, значи, не се брои — бързо се намесва Алберт, която не може да приеме, че аз мога да сбъркам.

— За църквата не е брак, но се брои за грях.

— О! — възкликва отчаяно Алберт.

— Ти да не мислиш, че мама никога не греши? И мама е като нас — казва Полин по-скоро радостно.

— Аз не съм светица — казвам на Алберт.

— Жалко — отговаря ми тя толкова мило.

Тя е строга, но в същност е с толкова нежна душа. Не съжалявам, че говорим по тези въпроси, когато още гледа на света със светлата простота на детството.

Но как се почувствувах, като научих, че Полин навсякъде, дори в часовете по вероучение, разправя:

— Майка ти се е женила един път, а моята три пъти! И е можела да се ожени десет пъти, ако е искала!