Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (22)

Предмети

Има обаче и предмети, които ни обичат. Хвърчилата например. Мексиканските касички, малки ухилени глави, закачени над пианото. Музикалните инструменти (за големия ми син банджо, китара, саксофон, кларнет, конгоански барабан и понякога в добавка ударни инструменти). За дъщеря ми Алберт — пиано, за мен китара. Мъжът ми притежава виолончело, на което рядко свири, но чието шишкаво присъствие му носи тайно удовлетворение. В лицето на нормандския ангел Катрин, която прекара у нас от четиринадесетата до осемнадесетата си година, имахме упорита флейтистка. Долорес беше царицата на фламенкото. Даниел дирижираше преходни, но шумни джазови оркестри (една от най-преуспелите групи беше разтурена, защото разочарова на 14 юли опиянената тълпа в Аркьой-Кашан с твърде несъзвучно изпълнение и под влияние на алкохолните пари завърши, като се изпотръшка на украсената с трицвет естрада). Най-сетне имахме и един индийски кос, който беше обучен да подражава човешки глас, но след като беше започнал с пресметливо презрение да лае като куче, се върна към музиката, реши, че радиото и телевизията са негови съперници под нашия покрив, и започна да издава такива пронизителни и мощни звуци с широта и разнообразие, които не отстъпваха по нищо на гласа на Има Сумак, потомката на ацтеките, американския славей. У нас виреят още кукли, калейдоскопи, празни буркани (без капаци), бутилки със странна форма (за които всички се надяваме някой ден да се преобразят в лампи), обувки (от който нито един чифт, дори износен, не се решава да ни напусне — най-сетне Даниел, който е предприемчив, ги накачи за известно време с пирони по стените на стаята си: така поне знаем къде са). Връв, шишета от скоч, издънени ракитови кошници, пъстроцветни тапети (твърде малки, за да можем да си послужим с тях), шалове (как си представяте да излезете от къщи, усукани в триметров шал? Котките много ги харесват), книги, металически щипки, рамки без платна, платна без рамки, ръждясали шейкъри за коктейл и лопатки за торта с тайнствен произход, лекарства, които никой не взема. Куки. Класьори, в които нищо не е класирано. Стилата и четките за зъби ни са верни другари. Ключовете, макар и малко склонни към шеги, се увеличават и се размножават в голямо количество, големи и малки, ключове, които никога не стават на никоя ключалка. Някои от тях са големи колкото нокът. Дали не сме били лилипути в някое предишно съществуване? Загледах се веднъж замислено в такова едно ключе. Никога не съм имала ковчеже с бижута, нито кутия с ключе, нито дори микроскопично калъфче… Касичка? Калъфче за златен гребен? Кутия за конци и игли, вечно мечтана, ни кога непоявила се, както завесите.

— Не се тревожи — казва Полин, която ме заварва загледана в ключето. — И то ще порасне като другите. Само малко бавно се развива.