Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (71)

Госпожа Жозет и младежта

Миналата неделя госпожа Жозет е имала гост. Един стар приятел, който живее в предградията.

— Има много хубавичка къща с навес край една ливада, сред самата природа. Видях снимката. Малко шумно е от известно време, но това го подмладява.

— Колите ли шумят, госпожа Жозет?

— Не, не. Миналия май прибрал някакви младежи, които имали неприятности с полицията заради разни афиши, не знам точно битници ли, хипита ли (госпожа Жозет много държи на подробностите в разказа), а после те си придавали едни на други това. И сега винаги има трима-четирима около себе си. Правят му компания. Помолих го да ми изпрати един.

— Хипи?…

— Или битник, все едно. Ще бъда много доволна да разбера каква е гледната точка на един такъв младеж върху съвременните събития. Според мен не ги оставят достатъчно да се изказват по радиото и телевизията или в „Монд“.

Представям си не без изненада някое хипи в мъничката гостна на госпожа Жозет под увисналия оранжев полилей, край бретонската ракла.

— И ще дойде ли, госпожа Жозет?

— Ами да. В неделя. Ще му направя от „моите“ панирани скариди и от „моя“ шоколадов кейк. Мислите ли, че е подходящо? Какво ядат хипитата? Вегетарианци ли са?

— Зависи.

— Не бих искала да го смутя…

Госпожа Жозет се подготвя за посещението на „своето“ хипи като за посещение на посланик. Тя приготви „своите“ панирани скариди и цял списък с въпроси. Какво точно означава лозунгът: „Ваште желания — действителност“, защо младите скандират: „Избори — предателство“. Какво е тяхното мнение за изборната система и т.н.

— Знаете ли, госпожа Жозет, този младеж сигурно няма да е в течение на всичко! Той не е министър!

— Вие да не мислите, че министрите са в течение на всичко — клъвна ме тя.

„Имах някои опасения за тази среща. Дали хипито ще дойде? Дали няма да намерим убита госпожа“ Жозет? Дали и двете страни няма да бъдат силно разочаровани? Нищо подобно. Хипито се нарича Марк. Той е американец, напуснал родината си, защото не искал да се бие във Виетнам. Има гъста брада и дълги коси.

— Много е интересен — казва, естествено госпожа Жозет. — Съгласи се да отговори на всичките ми въпроси. Впрочем той доведе и един приятел и драго ми е да ви кажа, че моите панирани скариди бяха ометени набързо довел и приятел?

— Нищо подобно. След като се наядоха, те попяха — извънредно интересни песни за май и за социалните въпроси. В същност тези младежи са много сериозни.

За моя голяма изненада госпожа Жозет продължи да приема отвреме-навреме в неделя „своите“ хипита. Дали идваха заради панираните скариди? Може би донякъде. В същност обяснението е просто. Освен да ги приемат и да ги нахранят, тези млади хора имат нужда и да бъдат изслушвани. Колко бащи и майки проявяват търпение към собственото си дете без самодоволство, но и без снизхождение като госпожа Жозет? Похвалвам я за това.

— Аз просто се осведомявам и това е всичко — отговаря тя с достойнство. — Не споделям мненията им, но съм доволна, че се познавам с тях.

Госпожа Жозет е за равенството. Но да се узнае дали във връзките й с Марк и Жан-Пиер не се промъква майчинско чувство, дали тя се интересува от: любовта, грижите, здравето им, ето нещо, за което госпожа Жозет би сметнала, че е неуместно да се говори.