Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (68)

Новата къща

Когато се преместим в новата къща, ще научим Полин на ред и Алберт ще може да свири спокойно гамите си. Когато се преместим в новата къща, Долорес — тя ни го обеща — ще разполага най-сетне с достатъчно шкафове, „за да се организира“. Животните ще бъдат дисциплинирани, а някои дори отстранени. Дреболиите ще бъдат подбрани строго. Аз ще отговарям на закъснялата поща и няма да губя повече ръкописи. Даниел ще има стая и ще може спокойно да приема приятелите си, без да ни пречи. Венсан ще има ново бюро и ще прави по-малко петна по дрехите и домашните си. Ще приемаме нормални хора, които няма да се настаняват у нас и няма да свирят на никакви инструменти. Ще имаме две бани.

— Най-сетне аз ще си имам моя стая и вие ваша — казва ми сърдечно Долорес. — Ще се подредим.

В очакване на това тя си купува телевизор на изплащане и пеньоар от мораво кадифе.

— Ще дружа вече само със сериозни хора и няма да ги приемам в къщи.

Когато се преместим в новата къща, Жак вече няма да рисува до полунощ по риза до леглото, осветен с прожектор. Аз ще имам напълно нови и неупотребявани съдове. Завеси на прозорците. Ще има кърпи до умивалниците и ще подредя библиотеката си. Ще каня тази и тази „полезна връзка“ — нещо, което никога не съм се осмелявала да направя на нашите твърде оживени трапези до Пантеона. Ще имаме купчина кошове за бельо и няма да кърпим разсеяно панталони, целите в бои, и поли с разпорени подгъви. Ние…

— Слушай — казва Жак един ден, както си мечтая на глас, ами нали сме вече в новата къща.

Поне можем да разправяме на хората, които не ни познават достатъчно добре: „Извинявайте, току-що се преместихме.“ Разправяме го от две години. Мисля, че можем да изкараме още шест месеца така. След това ще стане сериозно.