Франсоаз Мале-Жорис
Книжната къща (50)

Майчина тревога

Звъни се. Някаква кестенява, приятна и много смутена девойка.

— Може ли да поговоря малко с вас? Лично с вас.

Въвеждам я малко объркана в стаята си.

— Моля да ме извините… Времето ви е толкова скъпо… Страхувах се, че ако ви пиша… Посъветваха ме да дойда…

Мъча се да й помогна да преодолее смущението си. Казвам, че мие много приятно да се запозная с нея… Ако мога да направя нещо за нея…

— Казвам се Силвет, Силвет Рьонар. Деветнадесетгодишна съм. Родителите ми… в провинцията… сама в Париж… Живея в стая до Сорбоната, но средствата ми… потърсих работа… Сега започвам. Печеля толкова на месец, но има комисиона…

Все още не съм наясно. Заем ли ще иска? Започнах да свиквам след легионера и старата дама, която не можела да плати наема си.

— От страна на Католическата църква ли?…

— О, не! (На един дъх). Аз съм приятелка на Даниел.

Мълчание. Обзема ме леко смущение.

— Той не мие…

— Не, аз предпочитах… да се представя сама. По-деликатно…

Ново мълчание. Смущението ми нараства.

— О, ако не бях в затруднението, в което… в което… никога не бих се осмелила… не бих си позволила…

— Моля… моля — казвам машинално.

— Той ми каза (Даниел), че вие сте толкова добра… че ще разберете…

Отдавна (още когато Даниел навърши петнадесет години) съм се страхувала от подобно нещо. Бог ми го даде, бог не ме отмина… Гледах примирено бъдещата си снаха. Би могло да бъде и по-лошо.

— Така, така, много добре разбирам… Вие сте млада… предпочитате да ми говорите преди Даниел…

— Да, освен това нали комисионата е за мен? Трябва да се науча да се справям, но съм толкова стеснителна… Успяла съм да направя само десет абонамента за шест месеца и ако не ги увелича…

Така се абонирах за две години за „Магазин литерер“.