Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La Maison De Papier, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенка Пройкова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- gosp_stefan
- Разпознаване, корекция и форматиране
- rumen1 (2021 г.)
Издание:
Автор: Франсоаз Мале-Жорис
Заглавие: Книжната къща
Преводач: Пенка Пройкова
Година на превод: 1978
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1978
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив
Редактор: Недялка Христова
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Художник: Христо Брайков
Коректор: Ева Егинлиян
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14630
История
- — Добавяне
Политиката
Госпожа Жозет. Ако излизах, щях да отида на манифестацията на Трокадеро, защото съм солистка.
Аз. Солистка сте, пък винаги гласувате „не“.
Госпожа Жозет. Това няма значение. Въпрос на граматика. Нали ви казах. Вашите студенти са истински ужас!
Аз. Вие срещу студентите ли сте, госпожа Жозет?
Госпожа Жозет. Разбира се. Те приказват, вдигат шум, вместо да действуват, да вземат местата на всичките тези чудовища и да променят донякъде онова, което не върви. Нали чувате вечните им обещания: увеличение, увеличение… И след това пак инфлация, а като не можеш нищо да си купиш, за какво ти е увеличението? Аз разсъждавам. Потребителската способност трябва да се увеличи, а не курсът на парите. А потребителската способност не може да се увеличи, както е организирана. Трябва да се премахнат посредниците, да се преобрази организацията.
Аз. Със сила ли?
Госпожа Жозет. Защо не? Вашите студенти по-добре да вземат властта, отколкото да многоглаголствуват в Одеон.
Аз. Вие сте по-голяма революционерка, отколкото си мислите, госпожа Жозет.
Госпожа Жозет. Аз ли? Аз съм от десницата, както и цялото ми семейство. Но съм наясно.
И това е вярно. Самотата и разсъжденията са направили от госпожа Жозет личност не като другите, напълно оригинална; може би не особено надарена в началото, тя се беше развила без прегради и сама не съзнаваше своето преобразование. Мисълта, че е от „десницата“ и бретонската ракла са наследени от семейството, затова тя ги пази почтително, без да ги преценява. Тя е удивителна картина от хубавите страници на Симон Вайл[1] за съсредоточаването. Притежава само тази способност, но тя и стига да си създаде вътрешен живот, който я удовлетворява. Не желае нищо повече.
— Работниците — казва тя — искат по-големи отпуски! Отпуски! За какво му е на човек отпуска, ако има любима работа и време да размишлява. Там е работата, че те нямат нито едното, нито другото, затова не знаят какво да искат. Както виждате, всичко трябва да се измени.
Понякога госпожа Жозет малко ме плаши.