Нийл Стивънсън
Диамантената ера (64)

От „Буквара“ — принцеса Нел играе ролята на херцогиня Тюринг; Замъкът на водните шлюзове; други замъци; пазарът на шифровчиците; Нел се готви за последното си пътуване

Принцеса Нел остана в замъка Тюринг няколко месеца. Докато търсеше дванайсетте ключа тя беше влизала в много замъци, надхитряваше часовите им, отключваше вратите и претърсваше съкровищата им, но замъкът Тюринг бе съвсем различен от тях. Там господстваха правила и програми, които бяха измислени от хора и можеха да се пренапишат от човек, опитен в езика на единиците и нулите. Тя не се задоволи само да се промъкне вътре, да грабне някоя дрънкулка и да избяга, а го направи свое владение. Той се превърна в кралството на принцеса Нел.

Първо устрои подобаващо погребение на херцог Тюринг. После се зае да проучва книгите му, докато ги усъвършенства. Запозна се със състоянията, в които можеха да се програмират воините и механичния херцог. Вкара в херцога нова главна програма и после рестартира въртенето на могъщата Ос, която захранваше замъка с енергия. Първите й усилия не бяха успешни, тъй като в програмата й имаше много грешки. Истинският херцог също не беше избягнал този проблем — той ги наричаше буболечки по аналогия с голям бръмбар, оплел се в една от веригите му в началото на експериментите и рязко прекратил функционирането на първата Тюрингова машина. Но с упорито търпение принцеса Нел се справи с тези буболечки и превърна механичния херцог в свой верен слуга. На свой ред той притежаваше способността да вкарва прости програми във всички воини, така че заповедите, които му даваше Нел, бързо се разпространяваха в целия замък.

Принцесата за първи път в живота си имаше армия и прислужници. Но тази армия не бе завоевателна, тъй като пружините в гърбовете на воините бързо се развиваха и те не притежаваха приспособяемостта на хора. Ала все пак зад стените на замъка тази войска беше ефикасна и осигуряваше безопасността й от който и да е нашественик. Като следваше системата за поддръжка, очертана от истинския херцог, принцеса Нел караше воините да смазват предавките, да поправят напукани оси и изхабени лагери и да създават нови воини от огромното количество части.

Успехът й я ободри. Но замъкът Тюринг беше само един от седемте херцогски седалища в това кралство и тя знаеше, че й остава да свърши още много работа.

Територията около замъка бе гъсто залесена, но на няколко километра се издигаха тревисти хребети и застанала на крепостната стена с телескопа на истинския херцог, Нел можеше да види, че там пасат диви коне. Пурпур я бе научила как да опитомява диви коне, а херцогът й показа как да печели привързаността им. Нел проведе експедиция до тези земи и седмица по-късно се върна с два прекрасни мустанга, Кафе и Сметана. Снабди ги с чудесни седла от конюшните на херцога, носещи герба „Т“ — защото сега този герб беше неин и тя с основание можеше да се нарича херцогиня Тюринг. Взе също обикновено, необозначено седло, за да може да мине за обикновена гражданка, ако се наложи, — макар през годините принцеса Нел да бе станала толкова красива и обноските й да бяха толкова фини, че сега малцина биха я взели за обикновена гражданка, даже да носеше дрипи и да ходеше боса.

Легнала на койката си в общежитието на мадам Пинг, докато четеше в полунощ тези думи на сияещата страница, Нел се зачуди. Принцесите не бяха генетично по-различни от обикновените граждани.

От другата страна на сравнително тънката стена можеше да чуе течащата в пет умивалника вода, докато младите жени се миеха. Нел беше единствената сценаристка в общежитието на мадам Пинг. Всички останали бяха изпълнителки и току-що се връщаха от продължителна, тежка смяна, втриваха мехлеми в раменете си, схванати от ударите с бухалки по задниците на клиентите, или смъркаха огромни количества нанообекти, програмирани да стигнат до пламналите им дупета и да възстановят през нощта увредените капиляри. И, разбира се, още много традиционни дейности, като къпане, сваляне на грим, мазане с крем и така нататък. Момичетата енергично изпълняваха всичко това с онази несъзнателна сръчност, която очевидно притежаваха всички китайци, като в същото време обсъждаха събитията на сухия шанхайски диалект. Нел живееше вече от месец сред тях и едва започваше да разбира отделни думи. Така или иначе, всички те говореха и английски.

Оставаше до късно, зачетена в „Буквара“ в мрака. Общежитието беше подходящо място за това — момичетата на мадам Пинг бяха професионалистки и бързо заспиваха след няколко минути шепот, кикотене и размяна на скандални клюки.

Нел усещаше, че наближава края на „Буквара“.

Това щеше да е очевидно, дори, да не се приближаваше към Койот, дванайсетият и последен приказен крал. През последните няколко седмици, откакто Нел бе навлязла в земите на крал Койот, характерът на „Буквара“ се бе променил. По-рано нейните нощни приятели или други герои бяха действали самостоятелно, дори Нел да ги подминаваше без да им обръща внимание. Четенето на „Буквара“ винаги означаваше да интерактира с другите герои в книгата, като в същото време обмисля преминаването си през различни интересни ситуации.

В последно време този елемент почти отсъстваше. Замъкът Тюринг беше добър пример за земите на крал Койот: човешките същества бяха малко, но за сметка на това имаше безброй очарователни места и ситуации.

Тя пътуваше сама из кралството, посещаваше замък след замък и във всеки от тях се сблъскваше с различна загадка. Вторият замък (след Тюринг) беше издигнат върху планинския склон и имаше сложна напоителна система. Водата от клокочещия извор минаваше през система от шлюзове. Те бяха хиляди, свързани помежду си в малки групи, така че отварянето или затварянето на един от тях по някакъв начин се отразяваше на другите от групата. Този замък сам си осигуряваше храна и страдаше от ужасен глад, защото подреждането на шлюзовете някак се беше объркало. В замъка бе дошъл мрачен, тайнствен рицар и очевидно се беше измъкнал от спалнята си посред нощ, за да промени връзките между шлюзовете по такъв начин, че водата вече не течеше към нивите. После бе изчезнал, оставяйки писмо, в което се казваше, че ще поправи системата срещу огромен откуп в злато и скъпоценности.

Принцеса Нел прекара известно време в проучване на проблема и накрая забеляза, че шлюзовата система всъщност е много усложнен вариант на една от машините на херцог Тюринг. Когато разбра, че реакциите на шлюзовете са предвидими, тя бързо успя да ги програмира и да открие буболечките, които тъмният рицар беше вкарал в системата. Скоро водата отново напояваше нивите и на глада бе сложен край.

Хората от замъка й бяха благодарни, нещо, което Нел очакваше. Но после поставиха на главата й корона и я направиха своя владетелка, което не бе очаквала.

Когато се замислеше обаче, това беше логично. Те щяха да умрат, ако системата им не функционираше нормално. Принцеса Нел бе единственият човек, който знаеше как работи и държеше съдбата им в ръцете си. Нямаха друг избор, освен да се поставят под нейна власт.

Така и продължаваше, докато принцеса Нел обикаляше от замък на замък — неволно навсякъде се оказваше начело на бунт срещу крал Койот. Всеки следващ замък зависеше от някакъв вид програмирана система, малко по-сложна от тази на предишния. След Замъка на водните шлюзове тя стигна до замък с великолепен орган, задвижван с въздушно налягане и контролиран от объркваща гора от лостове, който можеше да свири музикални произведения, записани на хартиена ролка с пробити в нея дупки. Тайнствен тъмен рицар беше програмирал органа да изпълнява тъжна, потискаща мелодия, хвърляйки замъка в толкова дълбока депресия, че никой не работеше и дори не ставаше от леглото. След като си поигра малко, принцеса Нел установи, че функционирането на органа може да се сравни с изключително сложна система водни шлюзове, което на свой ред означаваше, че спокойно може да се сведе до безкрайно дълга и сложна Тюрингова програма.

Когато поправи органа и местните жители се съживиха, тя продължи нататък и стигна до замък, който функционираше според правила, написани на особен език в огромна книга. Някои страници от нея бяха откъснати от тайнствения тъмен рицар и принцеса Нел трябваше да ги възстанови, като научи езика, който бе изключително изразителен и изобилстваше на скоби. Тя постепенно стигна до предишното си заключение, а именно, че в основата си този език е по-сложен вариант на механичния орган и следователно на Тюрингова машина.

Следващият замък беше разделен на голям брой малки стаи със система за предаване на съобщения по пневматична тръба. Във всяко помещение имаше група хора, които отговаряха на съобщенията, като спазваха определени правила, изложени в книги. Това обикновено водеше до пращането на нови съобщения до други стаи. След като се запозна с няколко от книгите и установи, че замъкът също е Тюрингов механизъм, принцеса Нел откри проблем в системата, предизвикан от досадния тъмен рицар. Тя побучи поредната си херцожеска корона и се отправи към шестия замък.

Той бе съвършено различен, много по-голям, по-богат и за разлика от другите в кралството на Койот, функционираше. Докато се приближаваше към замъка, тя се научи да язди коня си отстрани на пътя, защото в двете посоки постоянно профучаваха в пълен галоп куриери.

Вътре имаше огромен открит пазар с хиляди сергии, пълен с колички и хора, които разнасяха стока във всички посоки. Но тук не можеха да се видят зеленчуци, риба, подправки и фураж — цялата стока бе информация, записана в книги. Книгите се пренасяха с ръчни колички и върху огромни, дълги и неподдържани наглед конвейерни ленти, направени от коноп и зебло. Носачите се блъскаха един в друг, сравняваха бележките си за това какво и къде носят и си разменяха книги. На големи, шумни търгове се продаваха купища книги — и цената не беше в злато, а в други книги. По края на пазара имаше сергии, където човек можеше да размени книги за злато, а още по-нататък пък имаше улички, на които златото можеше да се размени за храна.

Насред целия този хаос принцеса Нел видя яхнал черен кон тъмен рицар, който прелистваше книга. Без да се суети, тя пришпори коня си нататък и извади меча си. Уби го в честен двубой точно насред пазара и книгопродавците просто отстъпиха от пътя им без повече да им обръщат внимание. Когато рицарят падна мъртъв и принцеса Нел прибра меча си в ножницата, навалицата около нея отново се сгъсти като вълните на бурна река над паднал камък.

Нел взе книгата, която четеше тъмният рицар, и откри, че е напълно неразбираема. Беше написана с някакъв шифър.

Прекара известно време в разузнаване наоколо, за да открие центъра на замъка, но такъв нямаше. Всички сергии бяха абсолютно еднакви. Нямаше кула, тронна зала и ясна система на управление.

Когато по-внимателно разгледа сергиите, забеляза, че на всяка от тях има човек, който не прави нищо друго, освен да седи на маса и да дешифрира книги, пишейки на дълги листове и подавайки ги на други хора, преглеждащи съдържанието им, консултиращи се с книги-указатели и диктуващи отговори на мъжа с пачето перо, който ги шифроваше и записваше в книги, в последствие изкарвани на пазара за продан. Мъжете с пачи пера, забеляза Нел, винаги носеха на шията си верижки със скъпоценни ключове, които очевидно бяха знак за гилдията на шифровчиците.

Този замък се оказа ужасно сложен за разгадаване и тя прекара в него няколко седмици. Проблемът отчасти се състоеше в това, че принцеса Нел за първи път посещаваше замък, който функционираше както трябва тъмният рицар не беше успял да развали нищо, очевидно защото тук всичко се правеше с шифри и нямаше централна власт. Нел откри, че е много по-трудно да вникне в гладко функциониращата система, отколкото в разстроената.

Накрая се наложи принцеса Нел да стане чирак на майстор-шифровчик и да научи всичко възможно за шифрите и ключовете за тях. След това получи свой собствен ключ, като знак за ранга й, и си намери работа на една от сергиите. Както се оказа, ключът не бе само украса — в кухината му имаше завита на руло пергаментова лента с дълго число, което можеше да се използва за дешифриране на съобщение, ако изпращачът му изобщо искаше да бъде дешифрирано.

От време на време тя отиваше на края на пазара и разменяше книга за злато, с което си купуваше храна.

По време на една от тези разходки видя друг член на гилдията на шифровчиците, който също си почиваше, и забеляза, че ключът на шията му изглежда познат: един от единайсетте ключа, които Нел и нейните нощни приятели бяха взели от приказните крале и кралици! Тя скри вълнението си и проследи шифровчика до сергията му, като си отбеляза къде работи. През следващите няколко дни обиколи сергия след сергия и откри останалите единайсет ключа.

Успя тайно да хвърли поглед на книгите-указатели, които използваха работодателите й, за да отговарят на шифрованите съобщения. Бяха написани на същия особен език, който познаваше от предишните два замъка. С други думи, когато принцеса Нел дешифрира съобщенията, нейната сергия започна да функционира като Тюрингов механизъм.

Оттук не бе трудно да стигне до заключението, че също като другите, целият замък е Тюрингова машина. Но „Буквара“ беше научил Нел да не се доверява на необосновани предположения. Фактът, че нейната сергия функционира според Тюринговите принципи, не означаваше, че те се отнасят и за всички други. И дори всяка сергия в замъка наистина да бе Тюрингова машина, тя пак не би могла да стигне до каквото и да е твърдо заключение. Беше видяла конници да внасят и изнасят книги от замъка, което предполагаше, че и на други места в това кралство трябва да работят шифровчици. Нел не можеше да докаже, че всички те са Тюрингови машини.

Не й трябваше много време, за да започне да преуспява. Няколко месеца по-късно (които отговаряха на няколко изречения от „Буквара“) работодателите й съобщиха, че получават повече работа, отколкото могат да свършат. Затова решиха да си разделят функциите. Издигнаха в края на пазара нова сергия и дадоха на Нел няколко от своите книги-указатели.

Освен това издействаха за нея нов ключ, след като пратиха шифровано съобщение в замъка на самия крал Койот, намиращ се на три дни път с кон на север. Седем дни по-късно Нел получи ключа си в алена кутия с печата на краля.

От време на време на сергията й се отбиваха хора и й предлагаха да го купят. Тя винаги им отказваше, но й се стори интересно, че ключовете могат да се купуват и продават по този начин.

Единственото, от което се нуждаеше Нел, бяха пари и тя бързо ги спечели с хитри сделки на пазара. Скоро и единайсетте ключа бяха в ръцете й. Нел закри сергията си и обърна авоарите си в скъпоценности, които заши в дрехите си. После яхна коня си, напусна шестия замък и пое на север към седмия: замъка на крал Койот и крайна цел на търсенето на живота й.