Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Diamond Age, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Ivantim (2006)
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

ИК „БАРД“ ООД, 1998

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Общо жизнено положение на Нел и Харв; Земята под аренда; Текила

Китай беше точно от другата страна на водата и човек можеше да го види, ако слезеше на самия бряг. Градът с небостъргачите се наричаше Пудонг, а отвъд него се намираше Шанхай. Понякога Харв ходеше там с приятелите си. Казваше, че е по-голям, отколкото може въобще да си представи човек, стар и мръсен, пълен със странни хора и гледки.

Те живееха в ЗПА, което според Харв беше съкращението на Земя под аренда, изписано с букви. Нел вече знаеше медиаглифите за думичката. Харв я бе научил освен това и на знака на Омая, което беше името на територията, където живееха те; знакът представляваше една принцеса, която разпръсква с пръчица златни прашинки върху няколко сиви къщи, които ставаха жълтеникави и ярки, когато прашинките ги покриеха. Нел си мислеше, че прашинките са червейчета, но Харв все я убеждаваше, че червейчетата са твърде мънички, за да могат да се видят, че пръчицата е магически жезъл, а прашинките са от вълшебен прашец. Така или иначе Харв я накара да запомни въпросния медиаглиф, за да може да се оправи до вкъщи, ако някога се загубеше.

— По-добре е обаче просто да ми се обадиш — каза й Харв веднъж, — и аз ще дойда да те намеря.

— Защо?

— Защото навън има лоши хора и не трябва да се разхождаш из ЗПА самичка, ама никога.

— Какви лоши хора?

Харв се почувства неловко, изпусна един милион въздишки, започна да се върти неспокойно.

— Сещаш ли се за онзи интерактив, в който бях преди два дни? Дето имаше пирати, които връзваха децата и щяха да ги карат да се хвърлят в морето?

— Да.

— В ЗПА също има пирати.

— Къде?

— Хич не си прави труда да ги търсиш. Няма да ги видиш така или иначе. Те въобще не приличат на пиратите с големите шапки, със сабите и тем подобни. Просто са си като обикновени хора. Иначе обаче са си пирати и любимото им нещо е да хващат деца и да ги връзват.

— И да ги карат да скачат в морето?

— Нещо подобно.

— Извикай полицията!

— Мисля, че полицията няма да помогне. Може би те самите са пирати.

Полицаите бяха китайци. Идваха по Високото шосе от Шанхай. Веднъж Нел ги видя отблизо, когато дойдоха в къщата им, за да арестуват приятеля на мама — Рог. Рог не си беше у дома, а само Нел и Харв, и Харв ги пусна да влязат и да седнат на дивана във всекидневната, след което им донесе чай. Харв им каза нещо на шанхайски, при което те се засмяха и му разрошиха косата. Той каза на Нел да си стои в нейната стая и да не излиза, но Нел естествено дойде и започна да гледа. Имаше трима полицаи — двама в униформа и един в костюм, седяха, пушеха цигари и гледаха медиатрона, докато се върна Рог. След това нещо се скараха с него и го изведоха навън, като не спираха да крещят през цялото време. След това Рог вече никога не се върна, а Текила започна да излиза с Марк.

За разлика от Рог, Марк имаше работа. Миеше прозорците на къщите на виките в анклава Нова Атлантида. Връщаше се у дома късно следобед, пребит от работа като куче и мръсен, и дълго, дълго се къпеше в банята им. Понякога караше Нел да ходи с него в банята, за да му търка гърба, защото не можел да стигне до едно местенце точно по средата на гърба си. Понякога поглеждаше косата на Нел и й казваше, че и тя трябва да се изкъпе, след което Нел си сваляше дрешките, влизаше под душа при него и той й помагаше да се изкъпе.

Един ден тя попита Харв дали Марк го къпе понякога. Харв се разстрои много и й зададе един куп въпроси. По-късно той каза на Текила, но тя се скара с него и го изпрати в стаята му, а едната страна на лицето му беше зачервена и подпухнала. След това Текила поговори с Марк. Спорът се разрази във всекидневната. Сгушени в леглото на Харв, децата слушаха ударите и крясъците през стената.

През онази нощ двамата се направиха на заспали, но Нел чу как Харв става и се измъква от къщата. През останалата част от нощта той не се появи. На сутринта Марк стана и отиде на работа. След него стана и Текила, сложи си много обилен грим на лицето и също отиде на работа.

Нел стоя самичка през целия ден и непрестанно се чудеше дали Марк ще я накара и тази вечер да се изкъпят заедно. От начина, по който беше реагирал Харв, тя беше разбрала, че душовете с Марк са нещо много лошо. В известен смисъл й бе добре да го знае, тъй като това обясняваше защо тя самата не се чувстваше комфортно. Но не знаеше как да попречи на Марк да я накара да се къпе тази вечер. Разказа всичко на Динозавър, Патето, Питър и Пурпур.

Тези четири същества бяха единствените животни, оцелели при едно жестоко клане, извършено предишната година от Мак — един от приятелите на мама, който в пристъп на ярост беше събрал всичките кукли и плюшени животинки от стаята на Нел и ги бе хвърлил в кофата.

Когато Харв я отвори след няколко часа, откри, че всички играчки са изчезнали, с изключение на тези четири. Беше й обяснил, че кофата за разграждане работи само с неща, които по принцип идват от СК, и че всичко, което е с „ръчна изработка“ (терминът беше много труден за обяснение), се отхвърля. Динозавър, Патето, Питър и Пурпур бяха все стари и оръфани неща, които бяха направени „на ръка“.

Когато Нел им разказа историята си, Динозавър й заяви смело, че трябва да се пребори с Марк. На Патето му хрумнаха разни неща, но бяха все глупави работи, защото Патето си беше едно малко дете. Според Питър тя трябваше да избяга. Пурпур пък настояваше да използва вълшебство и да поръси Марк с магически прашец; част от прашеца щял да бъде като червейчетата, които (според Харв) виките използвали, за да се предпазват от лоши хора.

В кухнята имаше малко храна, която Текила бе донесла предишната вечер, включително и няколко китайски пръчици с вградени в горната им част медиатрони, за да може, докато се храниш, по пръчиците да пробягват медиаглифи. Нел знаеше, че вътре трябва да има някакви червейчета, които карат медиаглифите да мърдат и заради това взе една от китайските пръчици, за да я използва като вълшебна.

Имаше си и един сребрист балон, който Харв й бе направил в СК. Беше му излязъл всичкият въздух. Помисли си, че от него ще стане отличен щит — като онзи, който веднъж бе видяла на ръката на храбрия рицар в един от интерактивите на Харв. Тя седна в ъгълчето на стаята, върху леглото си. Динозавър и Пурпур бяха пред нея, а Патето и Питър — зад гърба й. Зачака, стиснала магическата си пръчица и щита си.

Марк обаче не се прибра. Текила се върна след работа и започна да се чуди къде се е дянал, но май нямаше нищо против да го няма. Най-накрая много късно през нощта, когато Нел вече си беше легнала, се върна и Харв и скри нещо под дюшека си. Нел погледна там на другия ден: бяха две тежки пръчки, всяка дълга около трийсет сантиметра, а по средата ги свързваше къса верига. Цялото нещо беше покрито с червеникаво-кафяво вещество, което бе станало лепкаво и хванало коричка.

Когато Нел видя Харв, той й каза, че Марк няма да се върне никога повече, че бил един от пиратите, за които я беше предупредил, и че ако който и да било някога се опита да й направи нещо подобно, тя трябва да бяга, да крещи и веднага да каже на Харв и приятелите си за него. Нел беше стъписана; едва сега бе разбрала колко коварни могат да бъдат пиратите.