Нийл Стивънсън
Диамантената ера (15)

Хакуърт пресича Високото шосе, за да влезе в Шанхай; размишления

Високото шосе, което свързваше Ню Шузан с Икономическата зона Пудонг, беше жизненоважно за съществуването на Атлантида/Шанхай, защото всъщност бе огромно Захранване върху гигантски странични подпори в двата си края. От гледна точка на потока на пари и средства, физическата територия на самия Ню Шузан — бял дроб на един корал с изкуствен интелект, който дишаше в океана — не беше нито повече, нито по-малко от първоизточник на потребителската икономика на Китай, нейната единствена функция да бълва мегатоновете от нанопродукция в постоянно разрастващата се мрежа на Захранването на Средното кралство, която всеки месец стигаше до милиони нови селяни.

През по-голямата част от дължината си Високото шосе следваше нивото на прилива, но по средата се издигаше на едно място, за да могат да минават отдолу корабите; не че някой още се нуждаеше от кораби, но неколцина непокорни моряци и няколко инициативни екскурзоводи продължаваха да порят из делтата на Янгцзе с плоскодънните си китайски лодки, които изглеждаха мило под провисналия свод на голямото Захранване, защото дърпаха струните на идеята за срещата между старото и новото, за да привличат последователи на схващанията на „Нешънъл Джиографик“. Когато Хакуърт стигна до най-високата точка, вече се виждаха множество подобни Високи шосета вдясно и вляво, които свързваха крайните квартали на Шанхай с други изкуствени острови — един пояс от административни сгради, който опасваше крайбрежната ивица, над него къщи — колкото по-високи, толкова по-добре, следваше ги пояс от игрища за голф, като цялата горна трета беше запазена за градини, бамбукови насаждания, както и други форми на микрокомандвана природа. Отсреща се простираше Индустан. Геоструктурата на техния остров дължеше много по-малко на периода на Могул, отколкото на съветския, без да са направени каквито и да било усилия да се прикрие индустриалното му сърце с фрактални изобретения. Беше се разположил в далечината на около десет километра от Ню Шузан, като с това правеше саботаж на много луксозни гледки и беше предмет на множество подигравателни мръсни вицове. Хакуърт никога не взимаше участие в подобни разговори, защото беше по-добре информиран от останалите и знаеше, че индустанците имат много по-добри шансове да се преборят и с Викторианците, и с нипонците в конкуренцията за Китай. Бяха не по-малко хитри, бяха повече на брой и разбираха от селски работи.

От най-високата точка на арката Хакуърт виждаше равната територия на външната част на Пудонг, а също така и градската зона с небостъргачите. Както винаги беше поразен от самата тромавост на старите градове, жертваните с течение на векове площи в опитите да се реши проблемът за преместването на разни неща от едно място на друго. Магистрали, мостове, железопътни линии, заедно с техните опушени, проблясващи на места станции, електрически кабели, тръбопроводи, пристанищни съоръжения, които варираха от сампани и плоско-дънни китайски лодки през товаро-разтоварни групи до контейнери и летища. Хакуърт много бе харесал Сан Франциско и в никакъв случай не остана безучастен към очарованието му, но Атлантида/Шанхай беше провокирал в него чувството, че всички стари градове по света са обречени, освен ако не бъдат превърнати в увеселителни паркове, и че бъдещето принадлежи на новите градове, построени върху здравата основа на един-единствен атом, а проводите на Захранването им са толкова част от тях, колкото са капилярите от плътта. Старите квартали на Шанхай, в които нямаше Захранване или пък проводите на Захранването висяха по някакви бамбукови подпори, изглеждаха непоносимо инертни, също като някой наркоман на опиум, който се клатушка по хаотична централна улица, издухва струйки сладникав дим през зъбите си и зяпа някакъв древен сън, който всички фучащи пешеходци са натикали в най-недостъпните части на мозъка си. Точно в този момент Хакуърт се бе насочил към един от тези квартали с възможно най-бързата си походка.

Ако някой се опиташе да фалшифицира нещо директно от Захранването, това щеше да бъде забелязано рано или късно, защото всички синтетични компилатори даваха обратна информация на Източника. Трябваше да си имаш свой съвсем собствен, частен Източник, който не е свързан в мрежата на Захранването, а това се постигаше много трудно. Един добре мотивиран фалшификатор обаче можеше с голяма изобретателност и търпение да си направи Източник, способен да предлага асортимент от съвсем елементарни градивни блокчета в обхвата между десет и сто далтона. В Шанхай имаше много такива хора, като някои бяха по-търпеливи и изобретателни от други.