Нийл Стивънсън
Диамантената ера (23)

Втори опит на Нел с книгата; приказката за принцеса Нел накратко

Имало едно време една малка принцеса на име Нел, която била затворена във висока тъмна крепост на един остров по средата на голямо море, заедно с едно малко момче на име Харв, което й било приятел и я защитавало. Имала си и четири много специални приятелчета, които се казвали Динозавър, Патето, Зайчето Питър и Пурпур.

Принцеса Нел и Харв не можели да напуснат Черната крепост, но от време на време им идвал на гости един гарван, който им разказвал чудновати истории за земята отвъд морето — Отвъдната земя. Един ден гарванът помогнал на принцеса Нел да избяга от крепостта, но, уви, бедният Харв бил твърде голям и трябвало да остане заключен зад голямата желязна врата с дванайсет катинара.

Принцеса Нел обичала Харв като истински брат и отказала да го остави. И така, тя взела приятелчетата си Динозавър, Патето, Зайчето Питър и Пурпур, преплували заедно океана в една червена лодка, с която имали много приключения, докато накрая не стигнали до Отвъдната земя. Тя била разделена на дванайсет кралства, всяко от които се управлявало от крал или кралица магьосници. Всеки крал или кралица си имали красиви замъци, а във всеки замък имало по една съкровищница със злато и други скъпоценности, но също така и по един скъпоценен ключ, който бил за един от дванайсетте катинара на вратата на Черната крепост.

Докато обикаляли из всяко от дванайсетте кралства, принцеса Нел и приятелите й минали през много приключения, но събрали дванайсетте ключа. С някои се сдобили чрез убеждаване, с други — чрез хитрост, а за трети трябвало да се сражават. До края на пътуването някои от приятелите на Нел загинали, а други поели по собствения си път. Нел обаче не била сама, защото но време на приключенията си тя била станала известна героиня.

На един голям кораб, съпровождана от много воини, слуги и възрастни, тя преплувала обратно морето и се върнала при Черната крепост. Докато приближавала към голямата желязна врата, Харв я видял от най-високата част на крепостта и й казал грубо да си върви, защото принцеса Нел толкова се била променила по време на Похода, че Харв вече не можел да я познае.

— Дошла съм да те освободя — рекла му принцесата.

Харв пак й казал да си върви, защото той се чувствал напълно свободен сред стените на Черната крепост.

Принцеса Нел пъхнала дванайсетте ключа в дванайсетте катинара и започнала да ги отваря един по един. Когато ръждивата врата на крепостта най-сетне се отворила със скърцане, тя видяла, че Харв е застанал с лък в ръка, а на опънатата тетива имало стрела, насочена право към сърцето й. Той отпуснал тетивата, стрелата се забила в гърдите й и тя щяла да умре, ако не носела един медальон с капаче, който Харв й бил подарил преди много години, още преди Нел да напусне крепостта. Стрелата се забила в медальона и го счупила. В същия момент Харв бил покосен от стрелата на един от воините на принцесата. Нел се втурнала към убития си брат и плакала на тялото му три дни и три нощи. Когато накрая сълзите й пресъхнали, тя видяла, че Черната Крепост се е превърнала в нещо много красиво; защото реката от сълзи, потекла от очите й, била напоила земята и за една нощ били израснали красиви градини и гори. Черната крепост вече не била черна, а сияен фар, изпълнен с най-различни красиви неща. Принцеса Нел заживяла в този палат и управлявала острова до края на живота си, но всяка сутрин тя излизала на разходка в градината, където бил загинал Харв. Минала през много приключения и станала велика кралица, а след известно време срещнала един принц, народили им се много деца и заживели щастливо.

— Какво означава „приключение“? — попита Нел.

Думата беше изписана върху страницата. След това и двете страници се изпълниха с движещи се картинки, които изобразяваха най-различни славни неща: момиченца в брони се преборват с дракони с мечове, момиченца, които яздят на бели еднорози през гората, момиченца, които висят по разни клони, плуват в синия океан, управляват космически ракети. Нел остана дълго пред картинките и след известно време всички момиченца започнаха да й изглеждат като нея, но на по-голяма възраст.