Нийл Стивънсън
Диамантената ера (29)

Миранда се заинтригува от анонимен клиент

Миранда си направи финансова рекапитулация в края на месеца и откри, че основният й източник на приходи вече не е нито „Пътя на коприната“, нито „Укротяването на опърничавата“, а онази книжка с приказки за принцеса Нел. В известен смисъл това беше доста изненадващо, защото прографциите за деца обикновено не правеха приходи, но пък иначе не беше чак толкова изненадващо, защото напоследък прекарваше доста време в този интерактив.

Бе започнало като нещо малко: една история в рамките само на няколко минути, за черна крепост, лоша мащеха и врата с дванайсет катинара. Щеше да се забрави много лесно, ако не бяха две неща: носеше много повече приходи в сравнение с всички други прографции за деца, защото задължително търсеха висококвалифицирани актриси, а освен това беше доста мрачна и странна в сравнение със съвременната литература за деца. Малцина бяха вече онези, които познаваха приказките на братя Грим.

Тя си взе няколко упета за труда и забрави за това. На следващия ден обаче на медиатрона й се появи номерът на същия договор. Миранда прие работата и скоро вече четеше същата история, само дето сега беше по-дълга и с развитие на сюжета. Освен това непрестанно се връщаше и проследяваше мънички моменти от самата себе си, които пък се превръщаха е самостоятелни приказки.

Заради начина, по който беше включен този интерактив, тя не получаваше директна обратна връзка с партньора си от другата страна. Реши, че е някое малко момиченце. Не чуваше обаче гласа на това момиченце. На Миранда се представяха екрани, по които течеше текстът, й тя го четеше. Усещаше обаче, че този процес на проби и съсредоточаване върху нещо определено се направляваше от момиченцето. Беше виждала това по време на работата си като гувернантка. Знаеше, че от другия край на връзката има момиченце, което непрестанно пита защо. И тя придаде нотка на ентусиазъм в гласа си в началото на всяка реплика, сякаш за да покаже, че е доволна от всеки въпрос.

Когато излъчването свърши, на екрана се появи обичайното съобщение, което й казваше колко е направила, номера на договора и т.н. Преди да се подпише отдолу, тя провери малката кутийка, на която пишеше: ОТБЕЛЕЖЕТЕ ТУК, АКО ИСКАТЕ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ВРЪЗКАТА ПО ТОЗИ ДОГОВОР.

Наричаха я „кутийката за връзки“ и се появяваше само при по-първокласните интерактиви, където продължителността беше важна. Преработването на гласа работеше толкова добре, че който и да било интерактор, независимо дали е мъж или жена, бас или сопран, звучеше по един и същи начин на крайния потребител. Опитните клиенти обаче със сигурност се научаваха да разпознават отделните интерактори по едва доловими различия в стила и веднъж като започнеха връзка с някой изпълнител, те обичаха да си я запазват. Ако Миранда провереше кутийката и се подпишеше, щеше да получава първа всякакви други ангажименти от рода на принцеса Нел.

След една седмица тя вече учеше момиченцето да чете. Бяха поработили известно време с буквичките, след това се бяха поразходили из още няколко приказки за принцеса Нел, бяха спрели по средата за едно кратко практическо упражнение по елементарни математически операции, върнаха се на приказката, а накрая се оплетоха в една безкрайна мрежа от „това защо е така?“ и „онова защо е така?“. Миранда бе прекарала доста дълго време с детски интерактиви и като дете, и като гувернантка, и превъзходството на това нещо беше съвсем осезаемо — също като да хванеш антична сребърна вилица, след като в продължение на двайсет години си ползвал пластмасови прибори, или пък да се пъхнеш в шита по поръчка вечерна рокля, когато си свикнал да носиш само дънки.

Все такива асоциации идваха в главата на Миранда в редките моменти, когато се докосваше до нещо Качествено, и ако не правеше съзнателни усилия да спре процеса, щеше да си спомня абсолютно всичко, което се бе случило през първите години от живота й — мерцедеса, който я водеше до частното училище, кристалния полилей, който звънтеше като вълшебни камбанки, когато се покатерваше на голямата махагонова маса, за да го гъделичка, изрисуваната й стая с балдахин над леглото и копринен юрган с гъши пух. По още неизвестни й причини мама ги беше отвела надалеч от всичко това, за да заживеят в нещо, което по онова време си бе чиста бедност. Миранда само си спомняше, че винаги когато се беше намирала физически близо до тате, мама ги бе наблюдавала с доста повече бдителност, отколкото подобаваше в такива случаи.

След като вече участваше във връзката около два месеца, Миранда изтощено се разписа за края на една сесия с принцеса Нел, но остана стъписана, когато видя, че е работила без да спира в продължение на осем часа. Гърлото й се бе раздразнило, а до тоалетна не беше ходила от няколко часа. Бе изкарала много пари. По това време в Ню Йорк беше около шест сутринта, поради което вероятността момиченцето да живее там бе доста малка. Сигурно беше в часови пояс, който не бе много различен от този на Миранда, и по цял ден си седеше и си играеше с тази интерактивна книжка с приказки, вместо да ходи на училище като всяко добро богато момиченце. Не че това беше особено доказателство, но все пак потвърждаваше за сетен път мнението на Миранда, че богатите родители могат също толкова успешно да окипазят ума на децата си, колкото и всички други родители.