Нийл Стивънсън
Диамантената ера (20)

Първи преживявания на Нел с „Буквара“

Книгата говореше с красив контраалтов глас, а акцентът му беше като на най-изисканите вики. Гласът бе съвсем като истински — макар че Нел не познаваше лично нито един човек, който да говори така. Интонацията се издигаше и падаше като бавно течение по някой топъл бряг и когато затвореше очи, Нел се потапяше в цял океан от усещания.

Имало едно време една малка принцеса на име Нел, която била затворена във висока тъмна крепост на един остров по средата на голямо море, заедно с едно малко момче на име Харв, което й било приятел и я защитавало. Имала си и четири много специални приятелчета, които се казвали Динозавър, Патето, Зайчето Питър и Пурпур.

Принцеса Нел и Харв не можели да напуснат Черната крепост, но от време на време им идвал на гости един гарван…

— Какво значи „гарван“? — попита Нел.

Появи се цветна илюстрация, на която се виждаше островът, но гледан отгоре. Островът се завъртя надолу, за да излезе от картинката, при което се откри гледка към хоризонта над океана. Някъде по средата му се виждаше една черна точица. Картинката се фокусира върху черната точица, която се оказа птица. Отдолу се появиха големи букви.

— Г А Р В А Н — каза книгата. — Гарван. А сега го кажи заедно с мен.

— Гарван.

— Много добре! Нел, ти си едно много умно момиченце и се оправяш много добре с думите. Можеш ли да кажеш кои са отделните буквички на „гарван“?

Нел се поколеба. Все още не се бе отърсила от руменината заради похвалата. След няколко секунди започна да премигва първата от буквите. Нел я боцна.

Буквата взе да расте, докато не избута всички други букви и картинки от страницата. Горната чертичка се изви и заприлича на главичка, а отвесната се раздели на две крачета, които започнаха да се движат много бързо.

— С „г“ започва думичката „галя“ — заговори книгата. Картинката продължи да се променя, докато на нея не се появи Нел. После под краката й изникна нещо рошаво и червено. — Нел Гали Голямата роГозка — поясни книгата и докато говореше, по страницата се появяваха нови думички.

— И защо я гали?

— Защото се е появил един глАден АлигАтор — отвърна книгата и картинката се дръпна малко назад, за да направи място за един алигатор, който се придвижваше по много смешен начин и не представляваше никаква заплаха за стъписаната Нел. Алигаторът нещо се отказа и се сви на кълбо, което се превърна в малка буквичка. — С „а“ започва думичката „алигатор“. ОгРомният алигатор напРазно тРъгна към Рогозката на Нел.

Малката приказка продължи, за да се включи и едно Весело чоВече, което Намираше доволНо Някакви лешНици. След това се върна картинката с гарвана, под която стояха буквите.

— Гарван. Можеш ли да кажеш кои са отделните буквички на „гарван“, Нел? — На екрана се появи една ръка, която посочи първата буква.

— „Г“ — каза Нел.

— Браво! Ти си много умно момиченце, Нел, и се справяш чудесно с буквичките — похвали я книгата. — А коя е тази? — И ръката посочи втората буква. Нел я беше забравила. Книгата обаче й разказа приказката за един Ананас на име Албърт.