Нийл Стивънсън
Диамантената ера (30)

Преживяванията с „Буквара“ продължават; принцеса Нел и Харв в Черната крепост

Харв беше едно умно момченце, което знаеше доста за троловете. Веднага щом разбра, че заедно със сестричето му са били заключени в Черната крепост от лошата им мащеха, той каза на Нел, че трябва да излязат и да съберат всички дърва за горене, които могат да намерят. Докато тършуваше из Голямата зала на крепостта, той намери едни рицарски доспехи, а в едната ръка имаше и бойна секира.

— Ще насека малко дърва с нея — каза той, — а ти трябва да излезеш и да събереш подпалки.

— Какво значи „подпалки“? — попита Нел.

Появи се картинка с крепостта. В центъра на картинката имаше висока сграда с много кули, които се скриваха в облаците. Около нея пък се виждаше широко открито пространство, където растяха цветя и дървета; а около всичко това бе високата стена, поради която те не можеха да избягат.

Илюстрацията даде увеличен образ на една тревна площ, който показваше всичко до последния детайл. Харв и Нел се опитваха да стъкмят огън. До тях се виждаше куп с влажни цепеници, които Харв беше насякъл. Той държеше един камък, с който удряше по дръжката на един нож. Летяха искри, но мокрите дърва просто ги поглъщаха.

— Ти запали огъня, Нел — рече той и я остави сама.

След това картинката спря да шава и Нел си даде сметка, че вече всичко става само в интерактивни условия.

Тя взе камъка и ножа и започна да ги удря един в друг (в действителност само мърдаше дразните си ръце в пространството, но на илюстрацията ръцете на принцеса Нел правеха същото). Летяха искри, но огън не се получаваше.

Продължи да опитва още няколко минути, като ставаше все по-нервна и по-нервна, докато очите й не се напълниха със сълзи. Изведнъж обаче една от искрите полетя встрани и се приземи в сухата трева. Издигна се мъничка струйка дим, но бързо изчезна.

Нел продължи да експериментира известно време и разбра, че сухата и жълта трева върши по-добра работа от зелената. Въпреки това обаче огънят не издържаше повече от няколко секунди.

Появи се лек ветрец, който издуха няколко сухи листа към нея. Тя разбра, че огънят може да се предава от сухата трева на листата. Тъй като дръжката на всяко листо си беше на практика една малка съчка, Нел реши да проучи близката горичка и да потърси малко съчки. Горичката беше покрита с много гъста растителност, но тя откри каквото търсеше под един стар, изсъхнал храст.

— Браво! — похвали я Харв, когато се върна и я видя как приближава с цял наръч малки сухи дръвца. — Намерила си подпалки. Ти си едно много умно и работливо момиченце.

Много скоро те вече бяха запалили един голям огън. Харв насече достатъчно дърва, за да са сигурни, че ще имат чак до сутринта, след което двамата с Нел заспаха, защото знаеха, че троловете няма да посмеят да доближат огъня. Въпреки това обаче Нел не можа да спи много добре, понеже чуваше в мрака ръмженето на троловете и виждаше червените искри в погледите им. Стори й се, че чува и други звуци — нещо като приглушени гласове, които викаха за помощ.

Когато слънцето се вдигна над хоризонта, Нел обиколи цялата Черна крепост с надеждата да намери източника на гласовете, но не откри нищо. Харв прекара целия ден в сечене на дърва. Предишния ден бе посякъл една трета от дърветата, а днес — още една трета.

Нея нощ Нел отново слуша гласовете, но този път като че ли крещяха: „Погледни в дърветата! Погледни в дърветата!“. На другата сутрин тя се отправи към последната трета останали дървета и ги оглеждаше, дори когато Харв вече сечеше последните. И отново не откри нищо.

Тази нощ и двамата не можаха да заспят, защото знаеха, че изгарят последните им дърва и че на следващата нощ няма да могат да се пазят от троловете по никакъв начин. Нел отново чу гласовете, но този път те сякаш викаха: „Виж под земята! Виж под земята!“

По-късно, когато слънцето се появи, тя отново продължи да оглежда и намери една пещера, чийто вход бе затворен от троловете. Когато отвори входа на пещерата, намери вътре четири кукли: един динозавър, едно пате, едно зайче и жена с дълга пурпурна коса. Не видя обаче нищо, което беше живо и можеше да е издавало гласовете.

На следващата нощ Нел и Харв влязоха в самата Черна крепост и се затвориха в една стая на най-високото в една от кулите, затиснаха вратата с тежки предмети и мебели, като се надяваха това да задържи троловете на разстояние. Стаята имаше един мъничък прозорец, до който застана Нел, за да гледа как залязва слънцето и да се чуди дали ще види изгрева отново. Точно когато се скри и последният червен отблясък под хоризонта, тя усети лек полъх зад гърба си и се обърна, при което стана свидетел на чудновата гледка: плюшените й животинки се бяха превърнали в истински същества.

Имаше един огромен и страховит динозавър, една патица, едно малко хитро зайче и една жена с пурпурна рокля и пурпурна коса. Те обясниха на принцеса Нел, че злата мащеха била вещица в Отвъдната земя и че те четиримата се били заклели преди много, много време да спрат коварните й намерения. Тя ги била омагьосала, поради което денем те били кукли, но се връщали в нормалното си състояние през нощта. След това ги затворила в тази крепост, където троловете ги затворили в една пещера. И те благодариха на Нел, че ги е освободила.

Тогава Нел им разказа собствената си история. Когато спомена за това как двамата с Харв били спасени от океана, увити в одеяло от позлата, жената на име Пурпур рече:

— Това означава, че ти си истинска принцеса и заради това ние полагаме клетва пред теб за вечна вярност.

И всички коленичиха пред нея и положиха клетва да защитават принцеса Нел до последна капка кръв.

Динозавър, който беше най-свиреп от всичките, започна кампания за унищожаването на всички тролове, при което след няколко дни те до един бяха изчезнали. Оттогава нататък Нел вече спеше спокойно, защото знаеше, че страховитите тролове, заради които преди това сънуваше кошмари, бяха заменени с четирима верни другари.